АП: Очаква се военновременните парламентарни избори в Русия да затвърдят властта на Кремъл

За Русия е изпитание да произведе сега парламентарни избори – дори и такива, чийто изход на практика e предрешен.
Икономическата и политическата обстановка са сериозно засегнати от продължаващата вече четири години и половина пълномащабна война с Украйна. Рояци вражески дронове нанесоха огромни щети на руски нефтопреработвателни заводи и логистични съоръжения. Обществото, което вече не възприема бойните действия като нещо, което се случва далеч, бива обхванато от все по-силна тревога.
„Единна Русия“ – главната партия на Кремъл – е напът да запази пълния си контрол над Държавната дума заедно с други партии, чиито поддръжници гласуват по волята на президента Владимир Путин. Въпреки това властите затегнаха контрола около първите избори за долната камара на парламента (Федералното събрание - бел. ред.) по време на война, откакто бе осъществена инвазията в Украйна през 2022 г.
Кремъл потуши и най-малките изблици на несъгласие преди началото на тридневното гласуване, което започва утре. Единствената партия, осмелила се да критикува войната ("Яблоко" - бел. ред.), беше безцеремонно извадена от избирателните списъци, а неколцина политици, обявили се против войната, бяха пратени в затвора или принудени да избягат в чужбина.
Тъй като резултатът е предрешен, а за политическото господство на Путин няма непосредствена заплаха, анализаторите смятат, че Кремъл гледа на изборите като на ключова стъпка към мобилизиране на обществената подкрепа за войната и към легитимиране на своите действия.
„Вашият избор и решимост отново ще покажат, че милиони хора стоят зад нашите бойци, че сме единен народ, обединен от общи ценности, историческа памет и любов към Родината“, заяви Путин в обръщение преди вота.
Това лято, белязано от украински удари с дронове на далечно разстояние, за първи път вкара войната във всекидневието на милиони руснаци. Атаките задълбочиха проблемите на руската икономика, която изпадна в стагнация, след като първоначалният тласък от огромните военни разходи намаля. Правителството повиши данъците и увеличи вътрешните заеми, за да овладее нарастващия бюджетен дефицит.
Ударите по руски петролни рафинерии породиха тежка криза с горивата, която достигна връхната си точка през юни, после отслабна за няколко седмици, но се завърна през август. Ситуацията се влоши още повече от серия атаки срещу складове на онлайн компаниите за търговия на дребно „Уайлдберис" и „Озон". Стотици хиляди еднолични търговци загубиха стоката си, което предизвика сътресения в икономиката.
Всичко това помрачи обществените настроения. Социологическите проучвания отчетоха спад в одобрението за Путин – макар то да остана голямо (независимият център за изследване на общественото мнение „Левада“ отчете 76% през август спрямо 87% през септември 2025 г.). Дори някои високопоставени представители на руския елит изразиха открито недоволството си.
Андрей Клепач, главен икономист на държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ (VEB.RF, наследник на руската Външнотърговска банка - бел. ред.), предупреди за възможни вътрешни сътресения в Русия. „Няма да имаме печалба в условията на тази война на изтощение. Разходите ни растат. Почти сигурно е, че ще се сблъскаме със социална криза“, заяви той на семинар. Клепач беше уволнен ден след публикуването на изказването му.
Путин призна, че ударите по нефтопреработвателни заводи и по логистични центрове са нанесли значителни щети, но настоя, че икономиката може да се справи с тях. Според него, атакувайки подобна инфраструктура, Украйна е отворила „кутията на Пандора“, провокирайки масиран ответен удар.
Русия засили атаките с ракети и нови реактивни дронове срещу Киев и други градове, възползвайки се от недостига на украински ракети прехващачи. Освен това Москва рязко увеличи обстрела на Одеса и други черноморски пристанища, като по този начин възпрепятства износа на зърно и, като цяло, на селскостопански продукти от Украйна, които са ключов източник на приходи.
С разрастването на проблемите, породени от украинските атаки, в Русия нараснаха и опасенията, че Кремъл обмисля мащабна мобилизация. Частичната мобилизация на 300 000 военнослужещи от запаса през 2022 г. накара стотици хиляди руснаци да напуснат страната, което подкопа вътрешната стабилност. Оттогава Кремъл разчита на доброволци за военните действия, като предлага сравнително високи заплати, както и облаги. Военни експерти обаче предупредиха, че потокът от доброволци е намалял, докато загубите на жива сила остават огромни.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви многократно, че Кремъл обмисля мобилизация след изборите – твърдение, което Путин отхвърля като „глупости“. На среща в Кремъл на 5 септември с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, както и по време на последвалия телефонен разговор с президента Доналд Тръмп, Путин заяви, че Русия има надмощие на бойното поле, като с това даде сигнал, че ще се придържа към максималистичните си условия за сключване на мирно споразумение.
През юли Централната избирателна комисия допусна 11 партии до парламентарните избори, включително „Яблоко“ – единствената регистрирана политическа партия, която открито критикува войната. Седмици по-късно обаче Върховният съд на страната извади „Яблоко“ от избирателните списъци. Решението бе взето по жалба на националистическата партия „Родина“, която определи антивоенната позиция на либералната партия „Яблоко“ като равносилна на стремеж към нарушаване на териториалната цялост на Русия.
Наблюдатели на процесите в Кремъл определиха този ход като ясен знак за вътрешни борби между представителите на властта, желаещи известна имитация на конкуренция за повишаване на избирателната активност, и онези, които се опасяват, че присъствието на „Яблоко“ може да доведе до публична критика на войната и до политическа нестабилност. „Рискът кампанията да се превърне в борба „за“ и „против“ мира – тоест в спор относно войната – беше доста голям, а това очевидно не влизаше в плановете“, коментира Татяна Становая от центъра „Карнеги Русия – Евразия“. 
Максим Круглов, заместник-председател на „Яблоко“ и бивш член на Московския градски съвет, беше осъден през юни на седем години затвор за разпространение на невярна информация за руската армия. Миналия месец съд в Псковска област призна друг заместник-председател на „Яблоко“ - Лев Шлосберг, за виновен за изказвания срещу войната и го осъди на повече от 11 години затвор.
След отстраняването на „Яблоко“ от изборите властите системно възпрепятстват в повечето едномандатни райони членове на партията да се кандидатират самостоятелно за Държавната дума и за регионалните законодателни събрания.
Либералният политик и критик на войната Борис Надеждин, който се опита да се изправи срещу Путин на президентските избори през 2024 г., напусна Русия миналия месец от страх да не влезе в затвора, след като бе обявен за „чуждестранен агент“, лишен от правото да се кандидатира за изборни длъжности и глобен за показване на „екстремистки символи“.
Очаква се партията „Единна Русия“, която контролира над две трети от 450-те парламентарни мандата, да запази преимуществото си в долната камара въпреки наблюдаваното изтощение от войната в обществото и влошаващото се икономическо състояние. Според някои руски източници Кремъл леко е понижил целевите показатели за „Единна Русия“, но все пак прогнозата е тя да запази пълен контрол в парламента.
„Възможно е на „Единна Русия“ да бъде позволено леко да отстъпи..., за да се доближат резултатите, които ще бъдат обявени, повече до реалността“, отбеляза анализаторът Марк Галеоти, ръководител на консултантската компания „Маяк Интелиджънс“ (Mayak Intelligence), като добави, че Кремъл ще гарантира, че партията „все пак ще продължи да бъде напълно доминираща в Думата“. Според него една от целите на изборите е те да послужат като „ритуална легитимация, създаваща впечатлението, че зад Кремъл има масов консенсус“.
Очаква се останалите партии от т.нар. „системна опозиция“ – Комунистическата партия на Руската федерация, Либерално-демократическата партия на Русия и „Справедлива Русия“ (които следват курса на Путин и твърдо подкрепят войната) – да запазят присъствието си в Думата.
Макар атаките от страна на Украйна да породиха сериозно безпокойство, те биха могли да доведат и до искания за по-твърд отговор срещу Киев – стига самите граждани да не бъдат пряко въвлечени в него, отбеляза Галеоти в подкаст.
Крис Уийфър, изпълнителен директор на "Макро Адвайзъри" (Macro-Advisory Ltd.) заяви, че макар украинските атаки да са повлияли на обществения дух, няма непосредствена заплаха за политическото господство на Кремъл. „Още от началото на конфликта се наблюдава ефектът на сплотяване под знамето, а социологическите проучвания неизменно показват доста високо равнище на подкрепа“, каза той.
Въпреки че изборните резултати са предизвестени, от решаващо значение за Кремъл са „общественият наратив и, най-вече, избирателната активност“, тъй като те позволяват да се демонстрира широка обществена подкрепа за предприетите действия, допълни Уийфър. (БТА)
(Превод от английски език: Иво Тасев)