АП: Семействата в Киев страдат на фона на невъзможност украинските инженери да се справят с ремонта на повредената енергийна инфраструктура

В покрайнините на украинската столица Киев доброволци раздават гореща супа в пластмасови съдове, докато жителите, облечени в дебели палта, чакат на опашка, за да получат храна, която не могат да приготвят у дома. Юлия Долотова, майка на две деца, е сред тях и чака заедно с 18-месечния си син Богданчик, облечен с няколко слоя дрехи, за да се предпази от студа. 
Животът, казва тя, е сведен до най-основните необходимости: топлина, светлина и храна. 
"Цял ден няма ток, няма как да сготвим храна за децата. Почти всички са в тази ситуация", казва 37-годишната Юлия. 
Тя живее в Троешчина, един от най-тежко засегнатите квартали на Киев, който е подложен на многократни руски атаки от началото на пълномащабната руска инвазия преди близо четири години. Руските удари с безпилотни летателни апарати и ракети оставиха стотици хиляди хора без отопление и електроснабдяване, а температурите паднаха до минус 30 градуса по Целзий. Очаква се суровата зима да продължи и пред следващите седмици. 
Без отопление водопроводните тръби в района също са замръзнали и са се спукали, което допълнително затруднява ежедневието. 
Повредите по електропреносната мрежа и електроцентралите са най-тежките от началото на войната. Веднага след като екипите на комуналните и енергийните компании възстановят отоплението в някои сгради и енергетиците най-накрая успеят да изготвят графици за режим на тока, за да знаят хората кога ще бъде прекъсвано електроподаването, Русия започва поредната си атака – и същата работа трябва да се върши отново. 
Трудностите се утежняват от дългото отсъствие на съпруга на Юлия, който се сражава на изток и е виждал малкия си син само два пъти след раждането му. Тя се грижи за двамата си синове – Богданчик и 11-годишния Даниил – и за кучето на семейството, което рядко излиза на разходка. 
През нощта, жилищната сграда, в която живее, блок от времето на Съветския съюз, потъва в пълен мрак. Малкият ѝ син се е научил да хваща телефона ѝ, включен на фенерче, докато тя влачи количката му по шестте етажа до апартамента им. Качването по стълбите вече е счупило две колички. 
Вътре тя включва една по една лампите, захранвани с батерии. Преди лягане двете деца се сгушват едно до друго, за да се стоплят, и си играят мълчаливо с фенерче до покритите със скреж прозорци. Когато е време за лягане, Юлия изолира леглата с дунапрен, за да ги стопли. 
Съпругът на Юлия служи в Запорожка област – един от участъците от фронта, където положението е най-нестабилно. 
"Скоро трябва да се прибере. Живея от отпуск до отпуск", казва Юлия. "Чакам го – това ме държи. Казваш си "още малко и той ще си дойде". Броиш дните", добави тя.