АП: Жени карат мотоциклети по улиците на Техеран - най-новият знак за промяна в иранското общество

Когато Мерат Бехнам за първи път събрала достатъчно кураж да кара жълтия си скутер по задръстените улици на иранската столица до кафенето, което управлява, трафикът не бил основната ѝ грижа. Тя по-скоро се опасявала, че ще се сблъска с неодобрителни погледи и обиди и дори че може да бъде спирана от полицията, защото е жена, която кара мотор в Техеран - нещо, на което хардлайнерите и консервативните духовници в Ислямската република отдавна гледат с неодобрение. 
Вместо това 38-годишната Бехнам установила, че явлението жена на мотоциклет на пътя не се възприема като нещо необичайно, а е част от по-широко преосмисляне от страна на жените на обществените очаквания в Иран. 
Макар да не обхваща цялото общество, особено предвид това, че твърдолинейните политици призовават за строго прилагане на законите за носене на хиджаб от жените като част от предприетите след 12-дневната война между Иран и Израел през юни репресии срещу интелигенцията, това все пак е някаква промяна. 
"За мен това беше нещо голямо", казва Бехнам пред Асошиейтед прес. "Не знаех как да постъпя. В началото бях доста напрегната, но постепенно отношението на хората и техните реакции много ме насърчиха", допълва тя. 
"Изложена на вятъра" 
Две неща в миналото пречеха на жените да карат мотоциклети и скутери. На първо място, полицейските разпоредби на фарси (персийски) изрично посочват, че само "мардан" ("мъже") могат да получат свидетелство за управление на мотоциклети. Това е много специфична за пола формулировка на фарси, който като цяло е граматически неутрален по отношение на пола език. 
"Този проблем не представлява нарушение, а престъпление и моите колеги ще се занимаят с тези лица, тъй като никоя от тези жени понастоящем не притежава свидетелство за правоуправление, а ние не можем да действаме в нарушение на закона", заяви генерал Абдулфазал Мусавипур, началник на пътната полиция в Техеран, в доклад, публикуван през септември от полуофициалната иранска новинарска агенция ИСНА. 
Освен това има и културен аспект. Въпреки че жените вече се назначават на работа, заемат политически постове и притежават шофьорска книжка за управление на лек автомобил, от Ислямската революция през 1979 г. насам страната налага строго консервативно тълкувание за поведението на жените, съгласно шиитския ислям. Това включва и закона за задължително носене на хиджаб в Иран, който предизвика масови демонстрации през 2022 г. след смъртта на Махса Амини, която според твърдения е била задържана от нравствената полиция, защото не е носила забрадката си съгласно разпоредбите на властите. 
Според вярванията на някои консервативни духовници и хардлайнери, жената, която кара скутер или мотоциклет, е "табарудж" - термин, който означава да показваш красотата си по начин, считан за неподходящ според ислямските норми. 
"Много е важно жените да се обличат подходящо, когато карат мотоциклет", заяви през септември хардлайнера Мохамад Серадж пред полуофициалната иранска новинарска агенция ИЛНА. "Жена, седнала на мотоциклет, не може да поддържа скромното облекло, което се очаква от нея, тъй като и двете ѝ ръце са заети с управлението на превозното средство и тя е изложена на вятъра", подчерта Серадж. 
Избягване на таксите за задръстване 
За мнозина забраната за мотоциклети се сблъсква директно с реалността по улиците на Техеран, задръстени от над 4 милиона автомобила и още 4 милиона мотоциклета, които се движат по пътищата всеки ден. Десетилетия наред жените, облечени в черни чадори - наметало, покриващо цялото тяло, включително главата, можеха да бъдат видени да се возят, седнали странично на мотоциклет, управляван от мъж. 
Но след като жените постепенно започнаха да се отказват от хиджаба, все повече жени започнаха да поемат риска и да карат мотоциклети из Техеран, избягвайки валидната за автомобилите такса "задръстване" от 20 милиона риала (20 долара) на месец. Въпреки че все още представляват малък процент от общия трафик, тяхното присъствие на пътя се увеличава. 
"Тук няма никакъв политически манифест или социална програма" каза Бехнам. "Просто тъй като работното ми място е в центъра и трябваше да пътувам всеки ден от (западния квартал) "Сатархан", трафикът там - и проблемът с паркирането, плюс ограниченията в зоната за движение - ме влудяваха", подчерта тя. 
"Символ на избор и независимост" 
За други обаче това е политически въпрос. Има спекулации, че администрацията на президента реформатор Масуд Пезешкиан, който преди войната водеше кампания за отваряне към Запада, може да се опита да промени правилата, за да позволи на жените да получат свидетелства за управление на мотоциклети. Реформистите - онези, които се стремят да променят теократичния режим в Иран отвътре - също призовават за промяна. 
"Време е да преодолеем невидимите стени на културните предразсъдъци и бюрократичните правила", написа през септември в. "Шарг". "За жените карането на мотоциклет не е просто начин да се придвижват, а и символ на избор, независимост и равностойно присъствие в обществото", допълни вестникът. 
Бехнам заяви, че управлението на мотоциклет ѝ е донесло и първото положително взаимодействие с полицията. "За първи път полицай - всъщност, пътен полицай - ме окуражи и ме накара да се чувствам в безопасност. Усетих, че има някаква подкрепа", каза Бехнам. "Дори когато ме предупреждаваха за нещо, то по-скоро беше от техническо естество - къде да паркирам, да не правя определени неща и да нося винаги каска", добави тя.
(БТА)
(Превод от английски език: Симеон Томов)