АПА: Удовлетворението от политическата система в Австрия като цяло се увеличава, но сред по-бедното население намалява

Удовлетворението от политическата система в Австрия бавно се увеличава, но не и сред по-бедното население, предаде австрийската агенция АПА. 
След спада през 2022 г. заради ковид пандемията, войната в Украйна и високата инфлация в момента 43% от австрийците смятат, че политическата система в Австрия работи добре. Преди две години делът им беше 34 на сто. Разделението между бедни и богати обаче е по-голямо от всякога, сочат данни на института за изследване на демокрацията "Форсайт" (Foresight). 
Докато 60% от хората с високи и средно високи доходи мислят, че политическата система функционира добре, едва 21 на сто от хората с по-ниски доходи смятат, че това е така. За втора поредна година удовлетвореността сред по-заможните се повишава. Сред хората с най-ниски доходи обаче тя спада от 2020 г. насам, когато 43% все още оценяват работата на политическата система като много или сравнително добра.
"Разликата в оценката на политическата система е много свързана с финансовата ситуация", каза на пресконференция днес Мартина Цандонела от "Форсайт". Причината за това е липсата на представителство. Понастоящем 56% от хората с големи финансови възможности и 41% от хората със средни смятат, че са добре представени в парламента, докато сред хората с по-ниски доходи - само 19% мислят, че това е така. Освен това делът на въздържалите се от отговор в тази група е висок.
През последните години съмненията по въпроса с представителството се засилиха сред населението като цяло: докато през 2018 г. мнозинството (61%) се чувстваше добре представено в парламента, в момента този дял е малко над една трета (36%). Изборите за Национален съвет през септември не са променили мнението на анкетираните.
Камарата на трудещите се смята, че тези резултати представляват задачи, по които политиците трябва да работят.
"Групите с по-ниски доходи също трябва да бъдат представлявани по-силно в политиката и в Националния съвет", заяви Зилвия Хрушка-Франк, председател на Камарата на трудещите се.
Доверието в правилата и практиките на демокрацията обаче сред цялото население остава сравнително висока и стабилна. Мнозинството от хората имат доверие в институции като Конституционния съд (77%), полицията (75%), правосъдната система (66%) и администрацията (62%). 
Отношението на хората към демокрацията също е стабилно, като 90% са на мнение, че въпреки някои проблеми демокрацията е най-добрата форма на държавно управление. 
Противоположното мнение, че трябва да има твърд лидер, който не се тревожи за парламента и изборите, се споделя от около 20% - тази цифра също остава относително стабилна през последните няколко години, с изключение на увеличението през 2022 г., обяснява институтът.
Антидемократични нагласи се наблюдават при 8% от анкетираните във всички въпроси. Въпреки че и този показател остава относително постоянен през годините, след 2021 г. се наблюдава радикализация.
За четвърти пореден път една трета от тези 8% призовават за ограничаване на правата на парламента, независимостта на съдебната власт и свободата за организиране на прояви, както и на независимостта на медиите, докато преди 2021 г. те са били наполовина по-малко.
Проучванията по въпроси на демокрацията се извършват от 2018 г. Изследването е направено между 25 октомври и 22 ноември чрез телефонни и онлайн анкети и в него са участвали 2007 души над 16 години. Половината от тях са участвали в същата анкета и между 6 и 28 август. 
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АПА)