АПА: Успех на "Книга на властта" от Илия Троянов

Да превърне написаната в петтоничен ямб през 1897 г. "Книга за българския народ" от непознатия [в Австрия – бел. ред.] юрист, държавния служител, политик и поет Стоян Михайловски (1856-1927 г.) в актуална може да го направи само Илия Троянов, отбелязва в свой материал австрийската новинарска агенция АПА.
Живеещият във Виена писател и издател е превърнал политическата сатира от миналото в универсален учебник по политика днес и го нарече ефективно "Книга за властта".
Възраженията, че "Владетелят" на Николо Макиавели е ненадмината класика в продължение на повече от 500 години, той оставя настрана, макар да включва гореспоменатото ръководство за безскрупулни, но успешни владетели. Заедно с много други, от Аристотел и Салюст до Шекспир и Волтер, през индийски поети и персийски мислители до Симон  Вайл и Хана Арендт, той коментира като полифоничен хор на левите страници това, което се случва на десните.
Везирът обучава на изкуството да се управлява
Цитатите, коментарите и възраженията от лявата страна, умело подбрани и коментирани от Троянов, се открояват с червения си шрифт от синия цвят на буквите на срещуположната страница.
Това е част от графичното решение на Kosmos Design, която също така превръща тази Книга от другата библиотека в бижу. Но какво можете да прочетете на десните страници?
С книгата си Михайловски вероятно е имал предвид ситуацията в страната, която току-що  е извоювала независимост от Османската империя, била е управлявана от монархия, установена от Великите сили, пише Троянов. Сатиричната повсеместна атака срещу властовия прагматизъм на управляващите, който пренебрегва всички етични принципи на владетелите, се развива в Истанбул. Там възрастният везир Абдулрахман паша усеща, че животът му е към края си, и извиква племенника си, когото е избрал за свой наследник, за да го обучи в изкуството на придобиване и упражняване на властта.
Петнадесет дни на откровено говорене за злоупотребата с власт
В продължение на петнадесет дни той говори в прав текст. Той не използва нито умело подбрани и вмъкнати анотации, нито познатия послеслов,  за да покаже, че това е точно  описание на онзи вид безмилостна и необоснована политика, която в момента  премазва  всички либерали и просветени хора – макар и името Тръмп да се появява за първи път едва на страница 38, името на Мъск се появява едва на страница 265 ("Везирът би намерил доста братя по дух в Силициевата долина").
Голямото постижение на Илия Троянов в популяризирането и актуализирането на тази забравена велика поема, обаче, е адаптацията. Когато като 20-годишен студент по право получава книгата от чичо си, дългогодишен политически затворник в комунистическа България, той е запленен от старомодния стил и изтънчения начин на писане, който, в допълнение към избраната форма на римата, полиглотското многоезичие и неповторимото и безпогрешна обучение, го правеше много труден за четене, пише той. Със свободно адаптиране в проза той е опитал да запази съдържанието, без да предаде напълно формата. Трябва да му се признае: Той е успял в това произведение на изкуството.
Това, което е отрезвяващо, обаче, е увереността, че в момента всяко изявление от Белия дом добавя нова глава към "Книгата на властта" – макар и без никаква литературна претенция. Троянов от друга страна, не само е събрал цитати, но и е създал някои от тях. Например: "Цялата власт идва не от народа, а от послушанието на народа."
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АПА)