АПА: Всеки пети австриец е склонен да вярва в конспиративни теории

Изследователски проект на Университета в Залцбург и Университета в Лозана показва пряка връзка между конспиративните теории и политическата ситуация в европейските страни, предаде австрийската агенция АПА.
Според проучването хората, които живеят в държави с корупция или слаб опит в демокрацията, са по-склонни към такива обяснения – в Австрия това е всеки пети човек.
В Австрия около 20 процента от хората са склонни да вярват в конспиративни теории – по-малко, отколкото в повечето съседни на Австрия страни. Съществен фактор е "доверието в институциите, доверието в политиката", обясни инициаторът на проекта Райнхард Хайниш в интервю за АПА. "А то в Австрия е по-голямо, отколкото другаде."
Делът е по-нисък само в Германия, където е 13 на сто. В Словения половината от населението подозира заговори, а в Словакия – 37 процента.
Най-малко конспиративно мислене в Европа имат северните държави – в Швеция делът е 7,2%. Това сочат данните от десетото Европейско социално проучване. За изготвянето на нова публикация през ноември 2023 г. изследователи от Залцбург допълнително проведоха представително проучване сред австрийците с право на глас относно предполагаеми конспирации зад коронавируса, миграцията и климата.
Не всяко твърдение е конспиративна теория
Не всяко непопулярно твърдение обаче е конспиративна теория.
"Да се каже, че климатичните промени не са проблем и че трябва да произвеждаме повече въглероден диоксид" или "Грета Тунберг е ужасна жена, чиито възгледи не приемам", са радикални позиции, но не са конспиративни теории, заяви Хайниш.
Според политолога конспиративната теория отговаря на специфични наративни характеристики: "Трябва да съществува конспиративна група, която тайно измисля план, който вреди на населението, не е видим за широката общественост и трябва да донесе ползи на тази група."
Например твърдения, че климатичните промени или коронавирусът са измислени от изследователи, които искат да извлекат печалба от тях или да контролират населението с помощта на инжекции от милиардери.
"Всички ние вярваме, че нещата невинаги са случайни", казва експертът. Истинското конспиративно мислене обаче вижда тайни интриги зад всички явления: "Това може да се види по честотата и тенденцията, а не по отделния въпрос", добави той.
Това затруднява и анализа на изявленията на политиците в рамките на изследователския проект. Популистките партии наистина разпространяват митове като "планираната замяна на населението", без обаче да го казват директно, а "хората допълват в съзнанието си това, което политиците не казват".
В страни с висока степен на конспиративно мислене такива партии често се конкурират помежду си: "За да се отличиш, трябва да засилиш наратива и да станеш по-твърд." От друга страна, в кризисни ситуации експертният език е отблъскващ за мнозина. Трябва да се "докоснеш емоционално" до хората.
Полът и възрастта играят малка роля
Според изследователите погледът към Австрия позволява да се направят малко изводи за демографските особености при справянето с конспиративните теории. По отношение на пола и възрастта почти няма разлики. Хората със средно образование са по-податливи, а тези с по-високо и по-ниско образование по-рядко са склонни към конспиративна менталност. Единствено по отношение на коронавируса австрийците с мигрантски произход са особено скептични.
Най-големите разлики в анкетата се наблюдават при поведението на хората, що се отнася до гласуването за различни партии. Хората, които гласуват за популистки или радикални партии, по-често споделят конспиративни теории.
"При което определени теории се срещат не само при избирателите на десните популистки партии, но и при левите популистки избиратели", казва той. Между двата полюса интересът към такива теории е по-малък.
"Това ни показва, че има много общо с доверието в системата", добавя политологът.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и австрийската новинарска агенция АПА)