АПА: Вътрешните министри на ЕС ще гласуват утре разширяването на Шенген с България и Румъния

Първата точка от дневния ред на последната среща на министрите на вътрешните работи на ЕС за тази година е от голямо значение. Утре в 10 часа ще се вземе решение за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, предаде австрийската агенция АПА. 
Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер заяви в понеделник вечерта, че Австрия ще вдигне ветото си и ще гласува с "да". Всички останали страни членки вече изразиха съгласието си с решението. 
Едно от най-големите предимства на ЕС изобщо е свободното пътуване в рамките на блока. В основата на безвизовото пътуване е Шенгенското споразумение, от което за момента са част 23 от 27 страни членки на ЕС, както и някои държави, които не са част от съюза. Страните от ЕС не стават автоматично членове на Шенген. 
Шенгенското пространство обаче също не позволява напълно свободно пътуване: заради големия брой бежанци и мигранти през последните години в няколко страни временно бе върнат граничният контрол. Австрия аргументира гласа си против разширяването на Шенген и с големия брой на мигранти и бежанци, търсещи убежище.
Според данни на Министерството на вътрешните работи на Австрия статистиката в областта на миграцията междувременно се е подобрила. В ЕС се наблюдава спад от 40% на незаконните преминавания на границите на блока. На Балканския полуостров е отчетен спад с 80 процента в тази насока. Освен това, в сравнение с миналата година, в България и Румъния има съответно 47 и 53 на сто по-малко нелегални влизания. 
"Австрия се наложи със строга, но конструктивна европейска политика, за да направи страната ни и целия Европейски съюз по-сигурно място", обясни Карнер.
Европейската комисия отдавна призоваваше Австрия да вдигне ветото си. Еврокомисарят по въпросите на миграцията Магнус Брунер се обяви след номинирането си за поста против тогавашната позиция на Виена и за пълното присъединяване на Румъния и България към Шенген. Дори Нидерландия не се върна към блокиране на приемането на двете страни въпреки новото си дясно популистко правителство. Предишните управляващи в страната в крайна сметка се съгласиха България и Румъния да станат част от Шенген, след като дълго време блокираха приемането, но новото правителство имаше право да се върне към старата позиция срещу разширяване на зоната за безвизово пътуване. 
Първата крачка бе направена с т. нар. въздушен Шенген. В края на март за България и Румъния бе премахнат граничният контрол по въздух и вода. Следващата крачка бе през ноември. Вътрешните министри на Австрия, Румъния, България и Унгария се срещнаха в Будапеща и приеха пакет от мерки за защита на границите, който да проправи пътя на двете балкански страни за влизане в Шенген през януари. 
В края на ноември ЕС "финализира подготовката на решението на Съвета за премахване на контрола по сухопътните граници с България и Румъния от 1 януари 2025 г.", като по този начин подготвиха почвата за утрешното гласуване.
С това обаче не се премахват всички проверки по границите. По време на четиристранната среща в Будапеща през ноември беше договорено трите европейски партньори на България да изпратят съвместен контингент от сто гранични полицаи на българо-турската граница. Според Карнер за определен период от време ще остане в сила и контролът по вътрешните граници между България и Румъния, както и между Унгария и Румъния.
Ако защитата на външните граници на ЕС не е толкова силна, колкото би трябвало да бъде, то тези мерки са необходими, каза вътрешният министър.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АПА)