Арабската култура предизвиква революция в дипломацията в Персийския залив*, коментира Николай Младенов в издание от ОАЕ

В изпълнения с големи залози свят на международната дипломация се провежда тиха революция, пише бившият български министър на отбраната и на външните работи и бивш специален пратеник на ООН в Близкия изток, а в момента генерален директор на дипломатическата академия "Ануар Гаргаш"  Николай Младенов, в своя статия, издадена в базираното в Обединените арабски емирства издание „Нешънъл“. Според него на фона на сблъскващите се суперсили и провала на мирните преговори, в Персийския залив* се появява нова сила. След десетилетия престой встрани от случващото се, страните от региона се появяват под светлините на прожекторите в качеството си на посредници.
„От блестящите небостъргачи на Дубай до древните пазари на Маскат нова марка дипломация пуска корени – такава, която привлича вниманието и може да промени играта в конфликтните зони по цял свят. На пръв поглед това изглежда малко вероятна роля за тези млади, но богати държави. Но ако погледнете по-отблизо, ще видите регион, по уникален начин способен да се справи с днешните конфликти“, пише Младенов в статията си.
Според него страните от Персийския залив са изиграли основна посредническа роля в редица регионални и международните спорове. Като пример той дава действията на Катар, който посредничи при решаването на кризата от 2008 г. в Ливан, който беше домакин на преговорите между САЩ и афганистанските талибани и който в момента посредничи между Израел и палестинското движение „Хамас“. Посочва се и ролята на Кувейт при уреждането на кризата между 2017 и 2021 г. в отношенията между Катар и страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, както и тази на Саудитска Арабия при решаването на вътрешния палестински конфликт и на Оман при стартирането на предварителни преговори между САЩ и Иран довели до ядрената сделка от 2015 г.
Младенов дава като пример и навлизането на ОАЕ в международната арена на посредничеството с ролята им в преговорите, довели до мир между Етиопия и Еритрея през 2018 г., в настоящата размяна на военнопленници между Русия и Украйна и като домакин на климатичната конференция на ООН КОП28.
Според българския дипломат това, което различава метода за водене на посредничество на страните от Персийския залив и този на западните държави, са именно арабските култура и традиция. Като аргумент той посочва арабския „меджлис“ – в буквален превод „стая за седене“, в която в спокойна обстановка спорещите страни може да се отпуснат и да се водят спокоен диалог на четири очи, какъвто често липсва в забързаната съвместна дипломация. Допълнително страните от региона са направлявани от арабската традиция „сулх“, която поставя ударението върху постигане на дружески споразумения вместо „победи с нулева сума“. Целта не е да се спрат бойните действия, а да се постави основа за траен мир – нещо, което Младенов сравнява с деликатен танц, който изисква търпение, финес и дълбоко разбиране на местния контекст.
Това е подход, който рязко контрастира с твърдия, универсален стил на западното посредничество. Вместо ултиматуми и червени линии, държавите от Персийския залив предлагат гъвкавост и прагматизъм, посочва бившият пратеник на ООН в Близкия изток. „Те разбират, че в регион, където честта и репутацията са от първостепенно значение, понякога най-ефективният начин за решаване на спор не са публичните пози, а тихите задни канали и фини жестове на уважение“, допълва той.
Оман си създаде ниша като „Швейцария на Близкия изток“, използвайки своя неутралитет, за да събира без много шум противници на едно място. ОАЕ систематично намира ниша като „строител на консенсус“ и като „строител на мостове“ между Глобалния север и Глобалния юг, дава пример Младенов.  
Разбира се, посочва авторът на статията, този стил на посредничество крие и рискове. Държавите от Персийския залив "трябва да внимават да не изглеждат пристрастни или заинтересовани. Те ще трябва непрекъснато да доказват своя ангажимент за прозрачност и приобщаване и да укрепват партньорствата с установени органи като ООН, основният глобален играч, отговорен за поддържането на международния мир и сигурност“, призовава Младенов.
Но потенциалните ползи са огромни. Със своите огромни ресурси, културни познания и умение да играят в перспектива, държавите от Персийския залив са в уникална позиция да разплитат някои от най-неразрешимите конфликти в света. Като мощни фрагменти в един все по-многополюсен свят, тяхната звезда ще продължи да изгрява, смята той.
„Така че следващия път, когато чуете за пробив в някакъв мащабен конфликт, не се изненадвайте, ако видите ролята на държава от Персийския залив при улесняването на неговото разрешаване или деескалация. И докато ветровете на промяната обхващат глобалния ред, тяхното въздействие само ще расте – напомняне, че понякога най-трайните победи се печелят не чрез сила, а чрез търпение и непоколебим стремеж към разбиране“, заключва Николай Младенов в статията си за изданието от ОАЕ „Нешънъл“ .
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* Николай Младенов използва в статията си топонима "Залива" (the Gulf), което е установеното наименование на английски език. БТА използва установеното на български език наименование Персийски залив.