Арабски издания коментират накъде отива Иран

Иран загуби както всякакво съчувствие, така и каквато и да е солидарност с безразборния си отговор на атаките на Израел и САЩ, пише главният редактор на саудитския вестник “Араб нюз” Абас Фейсал и добавя, че ескалацията на напрежението от страна на Техеран само потвърждава страховете на онези, които го виждат като основен източник на опасност за региона.
Фейсал посочва, че войната не е в интерес на Саудитска Арабия, нито на която и да е от страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, както не е в интерес на САЩ и на света да се допусне дестабилизация на процъфтяващ регион като Персийския залив. Наред с това той изтъква правото на правителствата от региона  да се защитават, “тъй като първото задължение на правителството е да направи всичко необходимо, за да защити своя народ, особено срещу всяка непровокирана агресия.”
Убийството на Върховния лидер на Иран - аятолах Али Хаменей, е равносилно на катастрофално земетресение и Иран се държи като държава, разтърсена от земетресение, пише главният редактор на саудитското издание “Аш Шарк ал Аусат” Гасан Шарбел. Техеран изстреля своите ракети и снаряди по държави, които се противопоставиха на използването на тяхното въздушно пространство за атака срещу Иран и заплашва енергийни коридори, подчертава той. 
Според автора регионът е изправен пред трусовете на изключителна криза и дълбока безизходица. Техеран не може да се предаде, но не може и да спечели. Президентът на САЩ Доналд Тръмп не може да се завърне без осезаеми резултати, а премиерът на Израел Бенямин Нетаняху не възнамерява да прекрати войната, преди да “счупи гръбнака” на режим, когото обвинява, че стои зад „Потопа от ал Акса“ и в когото вижда „екзистенциална заплаха“, изтъква Шарбел.
Бившият египетски помощник външен министър Амр Хелми отчита поредица от слабости в поведението на Иран - погрешна преценка за степента на проникване в системата му за сигурност и за последиците от разширяването на военния театър с включването на арабски държави, хазартни действия по отношение на затварянето на жизненоважен морски коридор като Ормузкия проток и надценяване на ефективността на руските и китайските оръжия. 
Последствията от тези слабости отиват отвъд бойното поле към промяна на регионалния стратегически пейзаж, пише той в коментар в египетския вестник “Ал Ахрам”. Възможно е изцяло да се промени регионалната среда на сдържане и Иран да остане в уязвима позиция, особено ако ликвидирането на върховния лидер създаде вакуум в управлението, който да подхрани вътрешна поляризация.
Преподавателят в “Кингс Колидж” в Лондон Роб Гейст Пинфод излага различна гледна точка в катарския вестник “Ню Араб”. Той смята, че Иран въвлича държавите от Персийския залив във войната, тъй като те са по-малко устойчиви от Израел, по-лесни за удар и най-вероятно ще настояват за незабавно прекратяване на огъня. Тази стратегия разчита на връзките им с Вашингтон и способността им да формират политиката на САЩ, както и на желанието им да запазят спокойствието и да не бъдат възприемани като страни, които позволяват водена от Израел инициатива за промяна на региона чрез сила.
Подкастът на емиратския вестник “Нешънъл” се спира върху вътрешнополитическата ситуация в Иран. Ислямската република е създадена като многопластова система и в последно време, на фона на дискусиите за възможните сценарии след смъртта на върховния лидер, регионалните звена са получили повече автономия, казва иранският експерт в Германския институт по международна политика и сигурност в Берлин Хамидреза Азизи. 
Властта в Техеран е силно идеологизиран режим в безизходица, който не се интересува от живота на хората и бъдещето на държавата. Някаква негова форма може да оцелее, но следващият върховен лидер, ако бъде избран, ще е символична фигура, а ядрото на управлението ще е от революционната гвардия, смята Азизи. Той допуска възможност за конституционни промени, особено ако има протестна вълна. 
Временният съвет в Иран се стреми да запази стабилността на държавните институции, но е ограничен в капацитета си да управлява външната политика или да взема дългосрочни стратегически решения, особено предвид регионалното напрежение и американския и израелския натиск, казва преподавателят от Техеранския университет Али Ахмадиан за “Ню Араб”. Всяка фракция в системата действа с оглед на този факт, което прави ситуацията много нестабилна, допълва той.
Политическият изследовател Мохамад Разиги Мусави потвърждава, че съветът е временно решение за поддържане на вътрешна стабилност, като е способен да поддържа функционирането на държавата на административно ниво, но конституционно и практически е неспособен да взема дългосрочни стратегически решения.
Статията на “Ню Араб” засяга и регионалната архитектура на Иран, т.нар. Ос на съпротивата, старателно изградена чрез “Хамас” в Газа, “Хизбула” в Ливан, хусите в Йемен и различни въоръжени фракции в Сирия и Ирак. Тя се основава на непрекъснат поток от стратегически насоки и материална подкрепа от Техеран и всяко нарушаване на тази командна структура, дори временно, създава възможности, които противниците на Иран вече са позиционирани да използват, отбелязва изданието.
Мусави смята, че Израел вероятно ще разтълкува слабостта по време на прехода като прозорец за ускоряване на ударите по иранската военна инфраструктура, особено в Сирия и Ливан, докато Съединените щати могат да окажат натиск върху временния съвет по въпроси като ядреното досие и регионалните пълномощници, по които личният авторитет на Хаменей исторически е служил както рамка за преговорната позиция на Иран.