Войната, която започна призори в петък след серия от удари на Израел срещу Иран не прилича на никой друг модерен конфликт в региона, пише Тарик ал Хомайед в коментар във в. “Аш Шарк ал Аусат”.
Тази война, която е различна както стратегически, така и военно, вече променя позицията на Иран и вероятно ще има различни по мащаб и продължителност последици в целия Близък изток. Израелският премиер Бенямин Нетаняху може да успее военно, но рискува да тласне Иран към още по-голяма непримиримост.
Техеран би могъл да се върне на масата на преговорите, но това би наподобявало по-скоро капитулация, отколкото истинско споразумение, а с това стратегическите възможности за Иран продължават да се стесняват, пише авторът, който е бивш главен редактор на саудитското издание.
Ако ескалацията достигне дотам Техеран да нанесе удар по интересите на САЩ в Персийския залив, Вашингтон може да бъде въвлечен в пряка конфронтация. Тогава арабските държави в Залива ще се окажат в сложната ситуация да трябва да решат, дали да заемат страна.
В исторически план мащабните войни в региона са водили до желание за подновяване на мирните усилия, но ще се повтори ли този модел,” пита Ал Хомайед.
Тази война назряваше две десетилетия - дългоочаквана, но многократно избягвана, пише за “Аш Шарк ал Аусат” Абдулрахман ал Рашид. Иран напредна в развитието на ядрените и ракетните си възможности, което от гледна точка на израелската доктрината за възпиране направи войната необходима, за да бъде възстановяван баланса на силите в полза на Тел Авив и съответно възпиращата му мощ.
Журналистът ветеран прави важна историческа препратка. “Що се отнася до израелската концепция за възпиране, Бен Гурион казва: „Дългата война не е възможност за нас. Възпирането е нашето истинско оръжие.“ Моше Даян го обяснява по следния начин: „Трябва да ги уплашим така, че дори да не помислят за водене на война, а не просто да я спечелим."
Възпирането остава крайъгълен камък на военната политика на Израел и затова Тел Авив се стреми, поне на теория, да лиши Иран от нападателните му възможности. Но борбата между две тежко въоръжени и готови за унищожение сили е изключително опасна. “Виждали сме в близката история как войните излизат извън контрол,” подчертава авторът.
“Ще се задоволят ли и двете страни с половин победа, за да спрат войната и да се върнат към ядрените преговори? Може би Техеран е готов да спре продължаващото разрушение, докато израелците все още не изглеждат доволни от резултатите. Те искат да „завършат мисията“, за да гарантират, че Иран няма да ги заплашва през следващите двадесет години,” пише Ал Рашид. На този фон още един ключов въпрос е как ще действат другите играчи на международната сцена и по-специално президентът на Съединените щати Доналд Тръмп.
Ликвидирането на редица висши ирански военни в рамките на часове беше обявено от Израел като тежък удар за Техеран, но е възможно назначените на тяхно място командири да са дори по-склонни да задълбочат конфликта, пише в. “Нешънъл”. “Смъртта на опитни лидери, за които се смята, че са призовавали за предпазливост зад кулисите, може да изтласка по-агресивни гласове на преден план в иранските военни кръгове,” се посочва в публикацията.
Според анализа ефект на изостряне на враждебността се вижда и сред гражданите на Иран, тъй като дори противници на правителството осъждат израелските атаки срещу страната им като атаки срещу иранския суверенитет, причинили жертви сред цивилното население.
Редакционна статия на “Нешънъл” изтъква, че вместо да постигне сигурност, ескалацията дава на Техеран предтекста за самозащита, за да продължи да развива ядрената си програма, въпреки международното мнение. Според емиратското издание без политически край на палестино-израелския въпрос, регионът ще продължи да е несигурно място, подвластно на конфликт, който заплашва да прерасне в разрушителни цикли на насилие.
Вместо иранците да видят войната на Израел срещу страната им като възможност за сваляне на правителството, експертите по Иран отбелязват, че се наблюдава ефект на „обединение около знамето“, пише катарският в. “Ню Араб”. С навлизането на конфликта в следващата му фаза, все по-силни стават доводите, че само ядреното възпиране може да запази страната в безопасност.
Отвъд непосредствената военна конфронтация, рисковете се простират и в по-широкия идеологически пейзаж, отбелязва главният редактор на саудитския вестник “Араб нюз” Фейсал Абас. “Войната в Близкия изток не се ограничава само до бойните полета, тя подхранва насилствения екстремизъм. Продължителният конфликт би могъл да се използва от радикални групировки, което още повече би задълбочило нестабилността в региона,” обяснява той.
Главният редактор на египетското издание “Шорук” Емад ал Дин Хюсеин смята, че развитието на конфликта зависи от военните способности на двете страни, от поведението на САЩ и “от въздействието на продължаването на войната върху световната икономика, особено върху американските граждани, които може да открият, например, че подкрепата на Тръмп за Израел е това, което ще доведе до рекордни нива на цените на енергията и други основни стоки.”