Арабските монархии от Персийския залив попаднаха в капана на войната като косвени жертви и се надяват САЩ да неутрализират Иран

Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп, заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху, нареди поредната военна кампания срещу Иран, той надали е очаквал всички последици от действията си. Подобно на руската "специална военна операция" в Украйна, която продължава вече пета година, и редица други исторически примери, войните рядко се развиват според сценария, начертан от своите инициатори.
Тръмп редовно говори мъгляво и често прави противоречащи си изявления. Такъв е случаят и сега, но от неговите изказвания е ясно, че плановете му са войната да продължи не повече от няколко седмици, както отбелязва Франс прес.
Впрочем израелският министър на външните работи Гидеон Саар направи вчера сходно изявление, като увери, цитиран от Ройтерс, че страната му на практика е спечелила войната срещу Иран, но в същото време не се ангажира със срокове за нейния край.  
САЩ и Израел на практика вече контролират въздушното пространство на Иран - нещо, което по всяка вероятност е станало по план. Големият въпрос обаче е какво да правят оттук нататък. Изпращането на сухопътни войски на иранска територия би довело до повече американски и израелски загуби и би довело до непредвидени развития, още повече че, поне на този етап, не e избухнал вътрешен бунт в самата Ислямска република, на какъвто може би са се надявали Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху.
Иначе редица медии излизат с различни тези по този ключов въпрос. Катарската сателитна телевизия "Ал Джазира" пише, че режимът в Техеран не е рухнал, макар че няма да излезе от войната без белези. Вестник "Джерузалем пост", от своя страна, твърди, че вече е премината точка, от която няма връщане назад. Докато Израел и САЩ продължават своята кампания на въздушни удари в Иран, протестите, спиранията на интернет и спящите клетки в Ислямската република предвещават падане на режима на аятоласите, аргументира се израелският всекидневник.
От друга страна, по време на демонстрациите в Иран в края на миналата и началото на тази година са били убити хиляди хора, както може да се предположи - най-активните участници в протестното движение.
Когато става въпрос за непредвидени последици, Тръмп призна в понеделник - нещо необичайно за него, че е бил изненадан от иранските атаките на шиитски и персийски Иран срещу арабските сунитски монархии от района на Персийския залив.
Иначе представители на неговата администрация са уведомили тези страни, които са богати на залежи на петрол и газ и в много от които има американски военни бази, преди началото на операция "Епична ярост", посочва Ройтерс.
По принцип отношенията на шиитски Иран със сунитските монархии са исторически обременени, макар да се стабилизираха до известна степен през последните години, особено след помирението между Техеран и лидера на този блок Саудитска Арабия с посредничеството на Китай.
В резултат на неспиращия ирански обстрел тези държави съюзници на Вашингтон бяха въвлечени в конфликта против волята си. Въздушното им пространство е затворено, Ормузкият проток, ключов за международната търговия с петрол, на практика е блокиран от Иран, което потопи на практика целия свят в енергийна несигурност, а туризмът, който е ключов за икономиката на много от тези страни, например за Обединените арабски емирства, на практика е в мъртва точка.
Тези държави нееднократно протестираха пред Иран срещу ударите с дронове и ракети, които според Техеран са насочени срещу американски интереси на тяхна територия. Иран обясни, че атаките му не са насочени против тези страни, а срещу САЩ, но в същото време не показва каквито и да било признаци да ги прекратява, при условие че те се вписват в неговата стратегия на "хоризонтална ескалация" на конфликта. Предвид факта, че Съединените щати и Израел имат видимо военно превъзходство над Ислямската република, тя като че ли няма алтернатива, освен да протака войната и да се опита да я направи прекалено скъпа за нейните инициатори, а и за света като цяло.
Така богатите арабски монархии от Залива попаднаха в капана на конфликта и, като непосредствени съседи на Иран, са първите косвени жертви.
В резултат много от тези държави призовават зад кулисите Вашингтон да не спира военната кампания, преди да лиши Техеран от способности да възпрепятства петролната промишленост, която е от жизненоважно значение за техните икономики, казаха три източника от Залива пред Ройтерс.
И макар да са били предварително против войната, страните от Залива се настройват все повече против Иран. Вече се чуват загатвания, макар и не на най-високо равнище, че тези държави дори може да се включат в кампанията, поне за обезопасяване на Ормузкия проток.
"В началото защитавахме (Иран) и бяхме против войната. Но когато (иранците) започнаха да нанасят удари по нас, те станаха наш враг. Няма как да ги определим по друг начин", коментира пред Ройтерс Абдулазиз Сагер, председателят на базирания в Саудитска Арабия Център за изследване на Залива.
Фауаз Гергес от Лондоското училище по икономика обобщава, че арабските страни от Залива са изправени пред стратегическа дилема: да балансират заплахата от ирански атаки в непосредствен план с далеч по-големия риск от това да бъдат въвлечени във войната, водена от САЩ и Израел.
Към този момент Иран притежава очевидни лостове за влияние: той на практика може да реши кой кораб да премине през Ормузкия проток и кой не. Както и да предизвика затваряне на въздушното пространство над района на Залива, което води до загуби в размер на милиони долари всеки ден.
Петролът междувременно не спира да поскъпва, като цената на "кошницата" на ОПЕК днес доближи 133 долара барел. И, както изглежда, всички опити да бъдат успокоени пазарите ще бъдат напразни, докато войната не приключи. Така че, макар и по-слаб военно и понасящ тежки удари, Иран е способен да слага прът в колелото на САЩ и Израел. И ако Тръмп наистина възнамерява войната да продължи не повече от няколко седмици, той трябва да измисли план как да обяви победа. Освен ако не разполага с план за бърз мат срещу люлката на шаха (прието е, че родината на древната игра е Индия, макар че се смята, че тя става популярна благодарение на Персия - бел. ред.).