Армения е домакин на историческа среща на върха с ЕС, докато чертае курс към отдалечаване от Русия

Армения е домакин на първата двустранна среща на върха с ЕС – знаков дипломатически момент за кавказката република, обявила амбиции да се присъедини към блока, предпазливо разхлабвайки връзките си със своя дългогодишен съюзник Русия, предаде Асошиейтед прес.
Срещата на върха ЕС – Армения ще се проведе непосредствено след осмото издание на форума Европейска политическа общност, за която в Ереван пристигнаха десетки европейски лидери. На форума, който се състоя в понеделник, бяха обсъдени въпроси, свързани със сигурността на Европа и американско-израелската война в Иран.
Двете срещи подчертават стремежа на Армения да се обърне към Запада и да излезе от сферата на руското влияние. Дългогодишните отношения между Армения и Москва, която е неин стар съюзник и спонсор, се влошават от 2023 г., когато Азербайджан си възвърна напълно контрола върху региона Карабах и сложи край на продължилото десетилетия управление на етнически арменски сепаратисти.
Арменските власти обвиниха миротворците, които Русия разположи в региона, че не са спрели Азербайджан. Москва, която е ангажирана с войната в Украйна, отхвърли тези обвинения и посочи, че силите ѝ в Карабах нямат правомощия да се намесват.
Войната е "закъсняла демонстрация на факта, че Русия е опасно ненадежден партньор", каза за АП Ричард Гирагосян, директор на ереванския мозъчен тръст Център за регионални изследвания.
Оттогава правителството на премиера Никол Пашинян се стреми към изграждането на по-тесни връзки със Запада, а ЕС приветства този подход.  
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който участваше в конференцията на Европейска политическа общност в Ереван, благодари на Пашинян за "смелото му политическо решение да сближи Армения с ЕС". Португалецът добави, че е "жизненоважно да се укрепи арменската демокрация и да се предприеме борба срещу външната намеса и дезинформация".
На днешната церемония по откриването на срещата на върха ЕС – Армения, председателят на Европейския съвет бе посрещнат с червен килим, по който премина рамо до рамо с Пашинян и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен под звуците на военен оркестър.
Фон дер Лайен заяви във встъпителната си реч, че Европа е готова да помогне на Армения да се позиционира като регионален център, през който да се пресичат международни търговски маршрути. Председателката на ЕК добави, че Брюксел може да подкрепи този проект и чрез построяването на инфраструктурни съоръжения. "Готови сме да инвестираме в местното производство на енергия и в изграждането на енергийни връзки през Черно море. Готови сме и да свържем вашия процъфтяващ дигитален сектор с европейския цифров пазар и да превърнем централната регионална позиция на Армения в мотор за растеж", добави Фон дер Лайен.
Армения се присъедини към Международния наказателен съд (МНС) през 2023 г., а Москва осъди този ход като "неприятелски". МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин по обвинение в лична отговорност за отвличането на деца от Украйна.
Освен това през 2024 г. Ереван замрази участието си в оглавяваната от Москва Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Парламентът прие закон, с който официално се декларира желанието на Армения да се присъедини към ЕС.
ЕС в по-голяма степен от САЩ започна да запълва вакуума, оставен от Русия, каза Гирагосян. Според него Брюксел подхожда много по-благоразумно и продуктивно от Вашингтон, "просто защото европейската ангажираност е по-малко провокативна към Русия в дългосрочен план", добави арменският експерт.
Въпреки това Армения остава член на ръководения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕИС) – единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка. В организацията влизат и Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Путин се срещна с Пашинян в Москва по-рано тази година, като руският лидер заяви, че Армения, че не може да членува едновременно в ЕИС и ЕС. Путин добави, че в момента Ереван получава руски природен газ на цени, които са по-ниски от тези за европейските пазари.
Пашинян призна тази несъвместимост, но посочи, че засега Армения може да съчетае членството си в ЕИС със задълбочаване на сътрудничеството си с ЕС.
Според Гирагосян днешната среща на върха в Ереван представлява по-скоро средство за "задълбочаване на съществуващите отношения", отколкото стъпка към кандидатиране за еврочленство. Той припомни, че отношенията между ЕС и Армения се уреждат от влязлото в сила през 2021 г. Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство. По думите на Гирагосян днешната среща на върха ЕС – Армения "има много по-голямо значение като послание към Русия".
Очакват се обаче и конкретни резултати, добави Гирагосян. Един от тях е отпускането на финансови средства за вътрешни реформи и военна помощ чрез Европейския механизъм за мир. Този фонд бе създаден основно за подпомагане на Украйна. От няколко години по границата на Армения с Азербайджан е разположена наблюдателна мисия на ЕС, а неотдавна беше одобрена и нова мисия, фокусирана върху хибридните заплахи.
През юни в Армения ще се произведат парламентарни избори и Пашинян, който е начело на правителството от 2018 г., ще извлече политическа полза от международното внимание, което получава чрез европейските срещи.
Според Гирагосян правителството на Пашинян вероятно ще бъде преизбрано главно защото опозицията не е в състояние да предложи надеждна алтернативна програма. Политическият експерт обаче подчерта, че външната политика на Армения не бива да се разглежда просто като преориентиране от Русия към Запада. Ереван полага значителните дипломатически усилия за развитие на контактите си в Азия, включително с Япония, Южна Корея и Китай. "Не става въпрос за замяна на Русия със Запада. Това е много по-иновативен, много по-сложен подход", каза в заключение Гирагосян.