АРМЕНПРЕС: Археологическото наследство на Сюник може да се превърне в платформа за международно сътрудничество, заявиха учени

В Историческия музей на Армения се реализира изследователски проект, посветен на археологическото наследство на област Сюник. Учените проучват процесите по превръщането на археологическите находки в музейни експонати, създаването и развитието на държавни и местни музеи и колекции, както и ролята на местните общности за опазването и популяризирането на културното наследство, съобщи арменската новинарска агенция АРМЕНПРЕС.
Проектът "Археологическото наследство на Сюник: музеи, колекции и участие на общностите" се финансира от Комитета за висше образование и наука към арменското Министерство на образованието, науката, културата и спорта.
Ръководителят на проекта и заместник-директор по научната дейност на Историческия музей на Армения Нажде Еранян разказва за състоянието на археологическото наследство на Сюник, проблемите при неговото опазване и възможностите за международно сътрудничество.
- Г-н Еранян, защо възникна необходимостта от отделно изследване на археологическото наследство на Сюник и превръщането му в музейни колекции? За какъв обем материали става въпрос?
- Музейните колекции в Армения представляват богат и многостранен източник за изследователите. Чрез тях можем да изучаваме не само историята и културата на отделните периоди, но и начина, по който археологическото наследство е било събирано, съхранявано, проучвано и представяно пред обществеността.
Проектът се реализира в рамките на програмата за подкрепа на млади учени за 2025 г. Международен партньор е д-р Роберто Дан от Международната асоциация за средиземноморски и ориенталски изследвания (ISMEO). В екипа участват още Рубен Овсепян от Института по археология и етнография към Националната академия на науките на Армения, директорът на Регионалния музей в Капан Альоша Айрапетян и Виктория Галстян, магистър в катедрата по културология на Ереванския държавен университет.
Идеята за проекта възникна в хода на предишни наши изследвания. Установихме, че археологическите материали от Сюник са значителни по обем и се съхраняват не само в държавни музеи, но и в училища, малки местни музеи и дори от отделни жители.
Част от тези находки никога не са били публикувани или надлежно документирани. Някои са открити случайно и разполагаме с твърде малко информация за обстоятелствата около намирането им.
Особено внимание заслужават малките местни музеи, създадени по инициатива на самите общности. Много от тях възникват още в средата на миналия век благодарение на отделни ентусиасти, често учители по история. Днес колекциите им продължават да се пазят от наследниците на основателите или от други жители.
Тези инициативи са изключително важни, но заради ограничения професионален и материален ресурс колекциите невинаги са правилно регистрирани, съхранявани и представяни.
Нашето изследване обаче не се ограничава само до музеите и колекциите. Участието на местните общности е също толкова важно. Опитваме се да разберем кога, при какви обстоятелства и по чия инициатива са създадени музеите в Сюник, защо точно в тези населени места и каква е ролята им в живота на общностите днес.
Проучваме също как археологическото наследство се отразява върху местната идентичност, историческата памет и съвременните културни дейности, включително например върху работата на местните майстори на керамика.
- Каква картина се очертава от първия етап на изследването? Каква част от археологическото наследство на Сюник днес се съхранява и представя по подходящ начин?
- Изследването все още продължава и на този етап е трудно да дадем точна оценка. Вече е ясно обаче, че съществуват проблеми както със съхранението и експонирането, така и с научното документиране. Музеите в Сюник разполагат със сгради, фондове и утвърдени колекции, но условията за съхранение, професионалният капацитет и качеството на експозициите се различават значително.
Освен това находки от Сюник се пазят не само в самата област, а и в Историческия музей на Армения и други колекции в страната. Изучаваме и материали в руски архиви и музеи, за да възстановим историята на археологическите проучвания и формирането на колекциите през царския период.
Една от целите ни е да документираме възможно най-пълно всички колекции, свързани със Сюник, и да създадем база данни независимо от това къде се намират отделните предмети. На следващ етап ще обсъдим и възможностите тази информация да стане публично достъпна.
Сюник е сред най-древните и продължително населявани области на Арменското плато. Тук са открити археологически материали от каменната епоха чак до съвременността, което означава, че става дума за огромно наследство, обхващащо различни исторически периоди и културни явления.
- Как са формирани повечето археологически колекции в съществуващите музеи на Сюник - чрез разкопки, случайни находки, дарения или по друг начин?
- Първите музейни колекции от Сюник започват да се формират още през царския период. В района работят експедиции, свързани с Императорското археологическо дружество, а впоследствие със събирането на материали се занимават и редица други изследователи.
Значителна част от колекциите са резултат от научни археологически разкопки. Същевременно има много случайни находки, които през годините са предавани на музеи или са оставали в частни колекции и малки училищни експозиции.
Този процес продължава и днес. Преди няколко месеца например край Сисиан случайно бяха открити гробници, а в момента се извършват разкопки в селището Дицмайри.
Един от най-сериозните проблеми обаче остава иманярството. Археологически предмети се издирват незаконно и се изваждат от земята с помощта на металотърсачи.
Проблемът не е само в загубата на отделни артефакти. Когато един предмет бъде изваден от първоначалната си среда без професионално документиране, се губи информацията за точното му местоположение, археологическия пласт, съпътстващите находки и датировката. Така се нанасят щети на самия археологически обект и се намалява научната стойност на намерения предмет.
Решаването на този проблем изисква последователна държавна политика, ефективно прилагане на законодателството, сътрудничество между професионалните институции и по-висока обществена информираност. Международният опит показва, че системната работа може значително да ограничи незаконните разкопки и трафика на археологически ценности.
- Доколко резултатите от археологическите разкопки в Сюник достигат до местното население?
- Резултатите от археологическите проучвания не бива да остават единствено в професионални доклади и научни публикации. Те трябва да бъдат достъпни и за хората в общностите, където се извършват разкопките.
Археологическите проучвания в Сюник продължават активно. Целта е не само придобиването на нови знания, но и опазването, а в някои случаи и възстановяването на археологическите обекти и създаването на възможности за бъдещото им използване.
Добър пример е модернизираната експозиция на Регионалния музей в Капан, който със своята колекция и начин на представяне е сред най-добрите музеи извън Ереван. В експозицията са включени и находки, постъпили през последните години след археологически разкопки и случайни открития.
Археологически предмети понякога се откриват и при строителни или военни инженерни дейности. Когато има добро взаимодействие със съответните институции, находките се предават на музеи, изследват се и понякога стават част от експозициите.
Необходима е обаче по-последователна работа, така че местните жители да бъдат информирани не само за провеждането на разкопките, но и за резултатите от тях. За това могат да помогнат местни изложби, открити лекции, програми с училища, организирани посещения на археологически обекти и популярни издания.
- Какви резултати очаквате до края на проекта?
- Предвидени са няколко взаимно свързани резултата. Планираме научни публикации, включително две статии във високорейтингови международни научни списания, като едната вече е публикувана. Предстоят също участия в конференции и публикации в арменски научни издания.
Един от основните резултати ще бъде илюстрована книга, представяща археологически находки от Сюник, които днес се намират в различни музеи и колекции в Армения. Планираме тя да бъде издадена в началото на 2027 година. Проектът обаче не се ограничава до научните публикации. Важна част е работата с местните общности и музеи. Вече беше организиран професионален семинар за служители на музеите в Сюник.
Предмети от различни музеи в областта се изпращат в реставрационната лаборатория на Историческия музей на Армения, където се проучват и реставрират, след което се връщат обратно. Предоставят се и професионални консултации относно каталогизирането, съхранението и представянето на колекциите.
Очакваме проектът не само да предостави нова научна информация за археологическото наследство на Сюник, но и да има практически ефект върху музеите и местните общности. Важно е резултатите от изследванията да достигнат до хората, в чиято среда това наследство е възникнало и се е съхранило.
- С какво археологическото наследство на Сюник е интересно от международна научна гледна точка?
- Сюник е играл важна роля в историята на Арменското плато през различни периоди. Предпланинските и планинските райони са били активно населявани поне от бронзовата епоха, а през урартския и следурартския период областта е била важна свързваща територия между Урарту и съседните региони.
Археологическите находки позволяват да бъдат изследвани развитието на селищата, погребалните практики, производството, търговските връзки и културният обмен. Природните ресурси на Сюник, особено металните руди, също са имали съществено значение за историческото му развитие.
Вероятно през различни периоди областта е била не само източник на суровини, но и доставчик на готови изделия за съседните територии. Това позволява археологическите материали от Сюник да бъдат разглеждани не само в контекста на Армения, но и като част от икономическите и културните връзки в Южен Кавказ и Близкия изток.
Значението на областта се запазва и през следващите векове. През Средновековието и Новото време Сюник продължава да бъде важен комуникационен, икономически и културен район, а през царския период там се развиват нови пътища, промишлени центрове и градски селища. Това превръща областта в интересен терен за изследване на дългосрочни исторически процеси.
- Може ли според Вас археологическото наследство на Сюник да се превърне в по-широка платформа за международно научно и културно сътрудничество?
- Потенциалът съществува, но наличието на богато археологическо наследство само по себе си не е достатъчно. Сюник разполага с обекти и колекции със значителна научна стойност, които могат да бъдат изследвани и представяни както на местно, така и на международно равнище.
Същевременно остават инфраструктурни и професионални проблеми. Необходимо е да бъдат подобрени условията за съхранение на колекциите, експозициите, възможностите за реставрация и научното документиране. Важни са също постоянното обучение на специалисти, дългосрочните програми с международни партньори и активното участие на местните общности.
При системна работа Сюник би могъл да приема международни изследователски екипи, да бъде домакин на съвместни археологически разкопки и научни програми, както и да организира изложби и професионален обмен.
Нашето изследване е една от стъпките в тази посока, тъй като помага да бъдат установени наличните ресурси, съществуващите пропуски и възможностите за развитие. Работата продължава, но още отсега е ясно, че археологическото наследство на Сюник има значителен потенциал за международно сътрудничество.
(Тази информация се разпространява между БТА и АРМЕНПРЕС)