Въпреки че равнището на бедност е намаляло, тези постижения остават крехки: значителен дял от домакинствата, макар и да се намират малко над линията на бедност, остават силно уязвими при икономически сътресения и разполагат с ограничени възможности да изградят устойчивост.
Манукян обърна внимание на този проблем по време на днешната пресконференция, на която представи основните изводи от новия доклад на Световната банка, озаглавен „Икономически пулс за Армения: постигане на по-силен ефект върху намаляването на бедността чрез по-ефективна фискална политика“.
„Икономическият растеж на Армения през последните години е наистина впечатляващ. Равнището на бедност намалява, безработицата също се понижава, както показват показателите, а фискалната политика изпълнява своята преразпределителна функция и оказва известен ефект върху намаляването на бедността. Въпреки това ползите от високия растеж не са еднакво достъпни за всички. Значителен дял от домакинствата се намират малко над линията на бедност, което ние определяме като уязвимо положение. Макар безработицата да намалява, равнището на заетост остава в застой и не се увеличава, то е около 50 процента. Фискалната политика може да стане по-ефективна, по-добре насочена и да има по-силно въздействие върху намаляването на бедността“, заяви Манукян.
По думите ѝ равнището на безработица, което до 2019 г. се е задържало около 18 процента, е спаднало до 12,8 процента, но това равнище все още се счита за много високо.
„Наред със спада на безработицата, равнището на заетост на населението не се е повишило. То се изчислява като съотношение между броя на заетите лица и общия брой на населението на възраст от 15 до 74 години. Ако броят на хората на възраст 15 – 74 години нараства, но равнището на заетост не се увеличава пропорционално, показателят за заетост се понижава“, подчерта икономистът.
Манукян отбеляза, че значение има не само равнището на заетост, но и характеристиките на пазара на труда. Според нейната оценка една от отличителните особености на пазара на труда в Армения е, че само 37 процента от населението в трудоспособна възраст – хората между 15 и 74 години, са наети по официални писмени трудови договори. За сравнение, в страните от Европа и Централна Азия този дял е средно между 45 и 50 процента.
„Ясно се вижда също, че наетите служители с официални трудови договори са концентрирани в градските райони, докато в селските райони хората работят предимно като самонаети лица или като неплатени членове на семейни стопанства“, посочи Армине Манукян.
Беше отбелязано също, че реалният ръст на заплатите в Армения е настъпил главно в секторите, изискващи висока професионална квалификация, по-специално информационните технологии и финансите.
„През 2022 г. икономическият растеж на Армения възлезе на 12,6 процента, а през 2025 г. беше 7,1 процента. Икономическият растеж се движеше основно от сектора на услугите, особено финансовите услуги, застраховането, информационните технологии и професионалните услуги. Строителството също имаше значителен принос за икономическия растеж. В индустриалния сектор особено силен растеж тази година беше отчетен в миннодобивната промишленост“, отбеляза тя.
Докладът на Световната банка е част от изданието „Актуализация на икономическото състояние на страната“ (Country Economic Update – CEU), което е посветено на наблюдението на социалните и икономическите процеси и насърчаването на информиран диалог относно икономическите политики и перспективи. В доклада се посочва, че целта на тези анализи за Армения е да предоставят постоянен, цялостен и кратък преглед на икономическото развитие и перспективите пред страната, както и задълбочен анализ на конкретни структурни проблеми, които изискват вниманието на политиците и заинтересованите страни.
Докладът обикновено се публикува два пъти годишно, в средата и в края на годината. По правило той се състои от две части: обзор на макроикономическото развитие и раздел, посветен на специална тема. Тазгодишната тема на фокус е озаглавена „Бедност, разпределителни ефекти и ограничения на фискалната политика“.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АРМЕНПРЕС)