Двете бивши съветски републики си оспорваха региона Нагорни Карабах в продължение на над три десетилетия. Принадлежащата на Азербайджан територия беше населена предимно с етнически арменци, повечето от които избягаха, след като през септември силите на Баку успяха да си върнат контрола над тази територия.
Повишаването на военните разходи със 7%, предвиждано от арменското правителство за 2024 г., не е "подготовка за война, а по-скоро подготовка за мир", заяви Пашинян пред арменския парламент. "Убеден съм, че съседните страни знаят добре, че няма да нападнем никого", подчерта той.
"Реформирането на въоръжените си сили е не само право, а и задължение на една независима страна и ние правим точно това", добави премиерът. Той отбеляза, че "политическата воля (на Ереван) да подпише през идните месеци мирно споразумение с Азербайджан остава непоклатима".
Пашинян и азербайджанският президент Илхам Алиев проведоха няколко кръга преговори с европейско посредничество. Двамата ръководители заявиха, че евентуално мирно споразумение може да бъде подписано до края на годината. Предишният месец обаче Алиев отказа да участва в нов кръг в преговори с Пашинян в Испания, като отправи критики срещу "пристрастната" според него позиция на Франция.