Това показва колко далеч е готов да стигне Китай, за да оказва влияние върху политици в чужбина и как този натиск може да бъде успешен зад кулисите.
През последната година депутати от Малави и Гамбия са напуснали Междупарламентарния съюз за Китай (IPAC) – група, в която участват стотици депутати от 38 страни, които изпитват опасения относно подхода на демокрациите към Пекин, показват писма, съобщения и аудиозаписи, до които е получила достъп агенция Асошиейтед Прес.
Основана през 2020 г., групата координира санкции срещу Китай заради нарушения на човешките права в Синцзян и Хонконг и набира подкрепа за Тайван – самоуправляващ се демократичен остров, за който Пекин настоява, че е част от територията на Китай.
Африкански политици и експерти казват, че става въпрос за ескалация на китайския дипломатически натиск в Африка, където влиянието на Пекин расте. Пекин установява тесни връзки с африкански лидери като разработва минно дело и строи инфраструктура чрез държавни строителни компании, които често са финансирани със заеми от държавни банки.
Натискът също така е част от дългогодишните усилия на Пекин да оказва влияние върху групи и депутати по целия свят, включително в щата Ню Йорк, където срещу бивш съветник на губернатора са повдигнати обвинения, че е действал като агент на китайското правителство.
През януари депутатът от Гамбия Абдули Чеесай изпраща аудиосъобщение до служител на IPAC, в което казва, че китайското правителство се е оплакало пред външното министерство на страната му заради членството му в групата.
„Имаме много шокиращи новини… това е проблем сега“, казва Чеесай в записа, предоставен от IPAC на АП. „Президентът изобщо не е доволен от нас“.
По-късно същия месец Чеесай и колегата му Амаду Камара информират групата, че я напускат. В съобщение до IPAC Чеесай пише, че решението му „не е повлияно от китайското посолство“ – позиция, която Чеесай потвърди в отговор на запитване на АП.
Министърът на информацията на Гамбия казва, че няма информация за какъвто и да било опит от страна на Китай да оказва влияние върху политици от неговата страна.
„Те сами решиха да напуснат IPAC, след като осъзнаха, че това е в противоречие с двустранните (отношения) на правителството с Китай“, казва министър Исмаила Чеесай, който няма роднинска връзка с Абдули Чеесай.
Китайското правителство и преди е вземало на прицел депутати заради IPAC. Пекин наложи санкции срещу някои членове на групата и миналата година китайски дипломати оказаха натиск срещу депутати от най-малко шест страни да не участват в срещата на върха на групата в Тайван. Кенийски депутати отмениха плановете си да участват в срещата но не напуснаха групата. Според американски съдебни документи групата също така е била взета на прицел от финансирани от китайската държава хакери през 2021 година.
„Чуждестранните депутати са принуждавани да се откажат от свободния съюз между тях и други политици“, казва ръководителят на IPAC Люк де Пулфорд. „Това очевидно е в резултат от китайския натиск“.
В свое изявление китайското министерство на външните работи обвинява IPAC, че „очерня Китай“ и казва, че „Китай никога не се е занимавал с основаваща се на принуда дипломация“.
Депутатът от Малави Ефраим Абел Кайембе обаче казал на служител на IPAC, че с него се свързал председателят на парламента на страната му малко, след като той и друг депутат се присъединили към срещата на върха на групата миналата година в Тайван. Служителят споделя това при условие за анонимност, за да не навреди на отношенията си с други политици.
Според ръководителя на IPAC Де Пулфорд, програмния директор Том Фрейзър и служителя, разговарял директно с Кайембе, председателят казал на депутата, че китайското правителство е заплашило да отмени предстоящата визита на президента в Пекин за участие в регионална среща на върха, както и срещата му с китайския лидер Си Цзинпин.
По-малко от две седмици след срещата на върха двамата депутати от Малави обявяват, че се оттеглят от групата. В писмо до IPAC Кайембе пише, че е бил подмамен да се присъедини към организацията. „Искам да поднеса искрените си извинения към Китайската народна република“, пише Кайембе в писмото от 7 август.
В отговор на запитване от АП Кайембе отрича срещу него да била оказана принуда от страна на правителството на Малави или на Китай и посочва в писмен отговор, че е напуснал групата, защото тя изглежда „има за цел постигане на геополитически намерения срещу Китай“.
Правителството на Малави не е отговорило на запитване за коментар.
Пекин от десетилетия укрепва връзките си с правителства в Африка в търсене на дипломатически партньори и достъп до природни ресурси.
Мнозина африкански лидери приветстват присъствието на Пекин, тъй като то е придружено от така необходимия им капитал и опит в строителството, които могат да допринесат за икономически растеж и развитие. Критици казват, че Китай сключва потайни, понякога свързани с корупция сделки с африкански лидери, които са от полза основно за китайските компании и работници, докарани да строят мини, мостове и железопътни линии.
„Китай инвестира и присъства в африканските страни, докато много други страни не желаят да дойдат“, казва Кристиан-Жеро Нима, редактор за Африка на независимата изследователска група „Чайна Глобал Саут Проджект“ (China Global South Projec).
Китайските лидери многократно са обещавали да не се месят във вътрешните дела на африканските страни и казват, че инвестициите „не са обвързани с никакви политически условия“. Китай обаче оказва натиск върху африканските правителства да избягват да имат отношения с Тайван или с тибетския духовен лидер Далай Лама. Според Нима изглежда, че тези усилия ескалират.
Миналия октомври Република Южна Африка (РЮА) поиска Тайпе да премести неофициалното си посолство от административната столица Претория и през януари Пекин санкционира ръководителя на втората по големина политическа партия в РЮА заради посещение в Тайван.
Подобни ходове напомнят за усилията на Китай срещу други правителства в миналото. Например Пекин блокира износа от Литва, след като страната позволи на Тайван да открие търговско представителство.
Експерти обаче казват, че натискът срещу членове на IPAC е необичаен. Лина Бенабдала, професор в университета „Уейк Форест“, който изследва отношенията на Китай с Африка, казва, че никога преди не е чувала Китай да използва директна принуда срещу африкански депутати. „Това е много ново за мен“, посочва Бенабдала.
Депутатът от Зимбабве и член на IPAC Даниел Молокеле казва, че очаква да стане свидетел на още опити за принуда от страна на Пекин, особено след като администрацията на Тръмп се изтегли от Африка.
„Очаквам Китай да извлече ползи“, посочва Молокеле. „Той определено ще се възползва от тази възможност, за да разшири влиянието си в Африка“.
(БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)