Адвокатите, представляващи Азербайджан, призоваха днес Международния съд на ООН да отхвърли внесения от Армения иск във връзка с Нагорни Карабах, като се аргументираха, че въпросът е извън юрисдикцията на съда в Хага, предаде Асошиейтед прес.
Армения подаде жалбата през 2021 г., когато обвини Азербайджан в "държавна политика на омраза срещу арменския (народ)", довела до "систематична дискриминация, масови убийства, изтезания и други злоупотреби".
Правният спор произхожда от отдавнашното напрежение между двете страни, чиято кулминация бе войната през 2020 г., която отне живота на повече от 6600 души и приключи с договорено с посредничеството на Русия споразумение за прекратяване на огъня, в съответствие с което Азербайджан си върна по-голямата част от Нагорни Карабах. Регионът, който бе населен преобладаващо с арменци, е азербайджанска територия, но от 1994 г. бе под контрола на арменски сепаратисти, подкрепяни от Армения, отбелязва АП.
Искът на Армения е основан на клауза от международна конвенция за премахване на расова дискриминация, която позволява съдът на ООН да се намеси, в случай че двустранни преговори не успеят да уредят съответния спор. Азербайджан обаче приведе доводи, че повечето арменски твърдения са извън обхвата на конвенцията, вследствие на което съдът няма юрисдикция.
Азербайджанският заместник-министър на външните работи Елнур Мамадов заяви днес пред съда в Хага, че Армения няма право да завежда иска, тъй като двете страни все още не са провели сериозни преговори по въпроса. Целта просто е "публична медийна кампания срещу Азербайджан", каза Мамадов.
Представляващият Азербайджан професор по международно право Щефан Талмон додаде, че Армения "никога не даде шанс на преговорите".
Планирано е Армения да отговори утре на азербайджанските аргументи.
Азербайджан също заведе дело в Международния съд срещу Армения, основавайки се на неспазване на същата конвенция. Възражения, внесени от Армения по азербайджанския иск, ще бъдат изслушани по-късно този месец, посочва АП.
Миналата година Азербайджан предприе светкавична военна кампания, в резултат на която си върна изцяло Нагорни Карабах. Тогава сепаратистките сили не получиха подкрепа от Армения. След края на конфликта повечето от 120 000 жители на района го напуснаха.
През декември Азербайджан и Армения се споразумяха да започнат преговори по мирен договор. Миналия месец арменският министър-председател Никол Пашинян каза, че страната му трябва да демаркира скоро границата си с Азербайджан, за да се избегнат бъдещи военни действия, припомня АП.