Азербайджан вдига тревога заради намаляващото ниво на Каспийско море

Бързото понижаване на водното равнище на Каспийско море засяга дейността на пристанищата и петролните доставки и заплашва с  затастрофални последици популациите на есетра и тюлени, предупредиха азербайджанските власти, цитирани от Ройтерс. 
В Каспийско море, което на практика е най-голямото соленоводно езеро в света, има значително офшорни петролни запаси, като то е обкръжено от пет страни, които са големи производители на петрол, газ или и двете - Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан.
От десетилетия Каспийско море става все по-плитко, но данните показват, че тенденцията се ускорява, посочи заместник-министърът на екологията на Азербайджан Рауф Хаджиев.     Морското ниво се е понижило с 0,93 метра през последните пет години, с 1,5 м. през последните 10 години и с 2,5 м. през последните 30 години, каза Хаджиев, оценявайки настоящия темп на спад с 20-30 см. годишно.    "Отстъплението на бреговата линия променя природните условия, нарушава икономическата дейност и създава нови предизвикателства за устойчивото развитие", заяви Хаджиев, който представлява Азербайджан в съвместна работна група с Русия, която се срещна за първи път през април, за да обсъди проблема.
Въпреки влошаващите се отношения между двете страни съгласно протокола, подписан между тях, работната група планира да одобри съвместна програма през септември за наблюдение и действия в отговор на проблема. 
Москва свързва свиването на Каспийско море главно с климатичните промени, но Азербайджан обвинява и Русия за изграждането на язовири по поречието река Волга, която осигурява 80 процента от водата, вливаща се в Каспийско море. 
По думите на Хаджиев понижаването на водното ниво вече се отразява на живота на населението по крайбрежието и работата на пристанищата. Около 4 милиона души живеят по крайбрежието на Азербайджан, а около 15 милиона - в Каспийския регион като цяло.
Според заместник-министъра корабите се сблъскват с все по-големи трудности при влизането и маневрирането в пристанището на азербайджанската столица Баку. Това намалява капацитета за товарни превози и повишава логистичните разходи, допълни той.
Намаляване на петролните превози  
Транспортирането на петрол и петролни продукти през терминала Дубенди, най-големият петролен терминал в азербайджанските води на Каспийско море, е намаляло до 810 000 тона през първата половина на 2025 г. спрямо 880 000 тона през същия период на миналата година, според Елдар Салахов, директор на Международното морско пристанище в Баку. 
Той свързва спада с понижаването на морското ниво, което според него налага провеждането на мащабни дейности по драгиране, за да се гарантира стабилна и непрекъсната работа на пристанището.
През 2024 г. в нефтения терминал Дубенди са били драгирани над 250 000 кубични метра, за да се гарантира, че най-големите танкери могат да влизат без ограничения, каза той пред Ройтерс.
Заплаха за рибните и тюленови популации 
Отстъплението на водите унищожава влажни зони, лагуни и тръстикови полета и застрашава оцеляването на някои морски видове, каза Хаджиев.
Най-голямата опасност е за есетрата - риба, ценена заради хайвера си, която вече е застрашена от изчезване. Тя губи до 45 процента от летните и есенните си местообитания и е отрязана от традиционните си места за размножаване в реките. 
Каспийските тюлени също са застрашени от намаляващата морска площ и изчезването на сезонните ледени полета на север, където те се размножават, добави той.
"При понижаване на морското равнище с 5 метра тюлените губят до 81 процента от местата си за размножаване, а при понижение с 10 метра те остават почти напълно лишени от подходящи места", каза Хаджиев.