Президентът на САЩ Джо Байдън ще приеме в Белия дом генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Срещата ще се състои в условията на засилващата се надпревара за избор на приемник на норвежеца, чийто мандат изтича по-късно тази година, предаде Асошиейтед прес.
Самият Столтенберг, който ръководи алианса от 2014 г., като срокът на мандата му беше продължаван три пъти, обяви по-рано през годината, че няма да се кандидатира отново за поста. Мандатът му изтича в края на септември и в тази връзка започна надпреварата за негов наследник, като тя се засили в последно време, особено в контекста на предстоящата другия месец среща на държавните и правителствени ръководители на 31-те членки на пакта в литовската столица Вилнюс.
Миналата седмица британският министър-председател Риши Сунак лобораше директно пред Байдън за кандидатурата на британския министър на отбраната Бен Уолъс. Също миналата седмица президентът се срещна и с датския премиер Мете Фредериксен, която също е сочена за един от претендентите за поста на Столтенберг.
Помолен да коментира въпроса на общата пресконференция със Сунак, Байдън заяви, че Уолъс е „доста квалифициран“, но отбеляза, че разговорите между лидерите за избор на „консенсусно“ име за приемник на Столтенберг продължават. Мнението на президента на САЩ е от огромно значение, защото Вашингтон отделя повече средства за отбрана от всеки друг член на алианса.
Фредериксен се опита да омаловажи въпроса за кандидатурата си. Тя не пожела да коментира пред репортерите дали е обсъждала тената с Байдън, заявявайки единствено, че не иска „да навлиза повече в тези спекулации около НАТО“. Алиансът никога не е имал генерален секретар жена.
Неназован британски правителствен източник заяви преди посещението на Сунак, че британският лидер иска да се увери, че следващият генерален секретар ще продължи „добрата работа на Столтенберг в областта на модернизацията, но и че разбира важността на отделянето на средства за отбрана в този критичен момент“.
Дания изостава в изпълнението на зададената от алианса цел до 2030 г. държавите членки да отделят по 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Но в края на миналия месец центристкото правителство в Копенхаген обяви, че през следващите десет години Дания ще вложи около 143 милиарда крони (20,6 млрд. долара) в отбраната си поради „сериозната картина по отношение на заплахите“ за сигурността.
Байдън и Столтенберг се очаква да обсъдят и конфликта в Украйна и усилията на съюзниците да убедят Турция да се съгласи да разблокира присъдиняването на Швеция към алианса.
Швеция и Финландия, две традиционно неутрални страни, решиха заедно да кандидатстват за членство в НАТО от съображения за сигурност, свързани с руската инвазия в Украйна. Анкара първоначално спираше членството и на двете страни, но впоследствие прие да допусне Хелзинки в алианса, но възраженията ѝ срещу присъединяването на Стокхолм се запазват.
В публичните си изявления след преизбирането миналия месец на Реджеп Тайип Ердоган за президент на Турция Байдън неизменно изразява убеденост, че Швеция скоро ще стане част от пакта.
„Ще се случи. Обещавам ви“, заяви по темата по-рано този месец стопанинът на Белия дом. Столтенберг и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън изразиха надежда, че зелената светлина за Швеция ще бъде дадена още на лидерската среща на съюзниците в Литва на 11 и 12 юли.