Балтийската обиколка на израелския президент бе съпътствана от призиви на лидери гладът в Газа да не се използва като оръжие и от граждански протести

Президентът на Израел Ицхак Херцог направи тази седмица тридневна обиколка на балтийските държави. От понеделник до вчера той посети Литва, Латвия и Естония, като визитите му бяха съпътствани както от пропалестински протести, така и от демонстрации в подкрепа на Израел във войната с радикалната палестинска групировка "Хамас“ в ивицата Газа, информираха национални медии от Вилнюс, Рига и Талин.
Израелският президент посочи, че ситуацията със заложниците на "Хамас“ е "опасна за живота им“, предаде ДПА. В същото време той бе призован от балтийските си колеги Израел да не използва глада в Газа като оръжие.
"Гладът не може да се използва като политически инструмент или оръжие за военни цели“, каза при срещата си с израелския лидер в понеделник президентът на Латвия Гитанас Науседа, цитиран от литовското национално радио и телевизия ЛРТ. Той призова Израел да осигури незабавно пълен достъп на населението на Газа до хуманитарна помощ, допълни националната медия. В отговор израелският държавен глава заяви във Вилнюс, че страната му полага "огромни усилия“ в това отношение, обърна внимание ЛРТ.
От друга страна Науседа обсъди с Херцог "необходимостта от по-нататъшно засилване на двустранното сътрудничество в отбранителната индустрия“. Той изтъкна, че Израел е „една от водещите страни в световен мащаб“ в тази област, наричайки израелския опита "безценен“, отбелязва ЛРТ. "Иновациите, особено в биотехнологиите, също могат да играят важна роля в този контекст“, добави Науседа по време на официалното посещение на Херцог.
От Вилнюс израелският президент замина за Рига, където остана във вторник и в сряда. "В Латвия сме убедени, че на хората, които не са свързани с терористите, а именно – мирните жители, трябва да се осигурява храна и медицинска помощ“, каза на свой ред пред Херцог във вторник латвийският президент Едгарс Ринкевичс, цитиран от сайта на латвийското радио и телевизия - ЛСМ.
Същевременно той отбеляза, че "Израел има право на самозащита в съответствие с международното право“ след "трагичните събития от 7 октомври 2023 г.“, визирайки безпрецедентното трансгранично нападение на "Хамас“ срещу израелска територия. "За да се сложи край на трагедията в Газа, която беше предизвикана единствено от "Хамас“, заложниците трябва да бъдат върнати по домовете си. Но в Газа си имаме работа с джихадистки терористичен режим, от който се опитваме да се спасим“, посочи по време на срещата си с Ринкевичс израелският президент, цитиран от ЛСМ.
"Животът на мирните жители в Газа не може да бъде цената на борбата с тероризма в Газа", заяви на свой ред естонският президент Алар Карис, който прие Херцог вчера в Талин, съобщи сайтът на естонското радио и телевизия ЕРР.
Войната в ивицата Газа избухна на 7 октомври 2023 г. с нападението на радикалната палестинска групировка "Хамас“ срещу израелска територия, припомня Ройтерс. По данни на Израел тогава са били убити около 1200 души, а 251 заложници са били отведени в плен от ислямисти. Според последните информации, подавани от здравното министерство на "Хамас“, броят на палестинците, убити при последвалото настъпление на израелската армия в крайбрежния анклав, вече надхвърля 61 000, пояснява Ройтерс.
В Литва  
"Литовският президент приветства израелския държавен глава на фона на протести във Вилнюс“ е водещото заглавие на репортажа на ЛРТ от визитата на Херцог в Двореца на великите херцози – резиденцията на литовския президент в столицата Вилнюс. Изразявайки загриженост относно използването на глада като оръжие от Израел в ивицата Газа, Науседа посрещна в понеделник израелския си колега, призовавайки за по-широко сътрудничество между двете страни, продължава сайтът на литовското радио и телевизия.
"В условията на днешния сложен геополитически климат, където предизвикателствата за сигурността доминират в международния дневен ред, обсъдихме необходимостта от по-нататъшно засилване на сътрудничеството ни в отбранителната и охранителната сфера“, каза Науседа, който в същия ден прие оставката на правителството на премиера на Литва Гинтаутас Палуцкас.
"Хуманитарната ситуация в ивицата Газа остава тежка. Призовавам израелското правителство да предприеме спешни стъпки за разрешаване на хуманитарната криза, като осигури съответстващо на нуждите доставяне и разпределение на хуманитарна помощ за мирните жители в ивицата Газа, особено на жените и децата“, каза Науседа на съвместна пресконференция с Херцог. Литовският президент осъди и насилието на Западния бряг и незаконното разширяване на еврейските селища там, отбеляза ЛРТ.
Според Световната здравна организация (СЗО) недохранването в ивицата Газа, населена с над 2 милиона палестинци, е достигнало "тревожни нива“, откакто Израел наложи пълна блокада (отменена впоследствие) на 2 март, припомня ЛРТ. В отговор на коментарите на Науседа относно хуманитарната криза в Газа Херцог настоя, че Израел инвестира "огромни усилия“ в хуманитарна помощ, пише в сайта на литовското радио и телевизия.
"Неоснователните и неверни обвинения по този въпрос на групировката „Хамас“, пренебрегваща собствената си отговорност за страданията на жителите на Газа, саботират промяната, която търсим в действителност“, заяви той. Херцог показа снимки на двама заложници на ислямисткото движение, единият от които с литовски корени, подчертавайки лошото им физическо състояние, критично отслабване и произтичащата от това опасност за живота им.
"Не можем да стоим безучастни, трябва да освободим всички заложници и тази цел е в основата на всичко. Свидетели сме на ужасяващи престъпления срещу човечеството и тези снимки показват, че невинни израелски граждани са измъчвани в тунелите в Газа и правата им се нарушават“, заяви Херцог, цитиран от ЛРТ.
През целия ден в литовската столица имаше протести срещу сътрудничеството на Литва с Израел, отбелязва ЛРТ. Група от около 15 демонстранти се събра на площада пред президентския дворец, където е и националната катедрала „Св. С.в. Станислав и Ладислав Вилнюски“, малко преди обяд в понеделник. Протестиращите удряха по празни тенджери, скандирайки лозунги като "Храна за Газа“ и "Спрете окупацията, спрете геноцида“. Разпънати бяха транспаранти с надписи "Не се ръкувайте с кръв“ и "Не искаме да бъдем съучастници“, описва литовското радио и телевизия.
Един от демонстрантите - 29-годишният Аюс Юргайтис, нарече управляващите в Литва „лицемери“ за това, че не прилагат спрямо поведението на Израел в палестинските територии същите стандарти, както към действията на Русия в Украйна, отбелязва ЛРТ. "Лидерите на такива държави (като Израел – бел. ред.) не трябва да получават държавни почести и да подписват на споразумения за сътрудничество“, каза той, призовавайки вместо това за бойкоти и санкции. Около 500 души се бяха организирали за демонстрация пред сградата на правителството, добави ЛРТ.
Въпреки протестите Науседа определи провелия се по време на посещението на Херцог бизнес форум като "уникална възможност“ за предприемачи и изследователи от Литва и Израел да изградят партньорства, които биха могли да доведат до съвместни проучвания, обмен на технологии, иновации и общ икономически напредък.
В Латвия
След Литва израелският президент посети Латвия, където остана във вторник и в сряда сутринта. Херцог и първата дама на Израел – съпругата му Михал, бяха посрещнати в Рижкия замък от латвийския държавен глава Едгарс Ринкевичс, предаде ЛСМ. Последваха разговори между латвийската и израелската делегация и съвместна пресконференция.
По-късно във вторник се състоя тържествена церемония по полагане на цветя на Паметника на свободата в центъра на Рига. И тук, както във Вилнюс, имаше среща между представители на израелския и местния бизнес. Херцог се срещна и с председателката на литовския парламент -  Сейма, Дайга Мириня. 
В Рига също се проведе пропалестински митинг, като той бе малоброен и недалеч от Рижкия замък. "Дойдохме да протестираме срещу официалното посещение на израелския президент в Латвия, а също и да осъдим сътрудничеството на страната ни с израелското правителство. Неприемливо е президентът на Латвия и други дипломатически лица да се срещат с лидер на страна, в чието правителство има престъпници, осъдени от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството и за геноцид“, каза пред латвийското радио участник в протеста.  Имаше и контрапротест, в който се вееха израелски знамена, посочва сайтът на латвийското радио и телевизия ЛСМ, отбелязвайки, че и двете демонстрации са били мирни.
"Бих искал да изразя подкрепата си за посещението на президента на Израел. Доволен съм, че латвийските държавници си сътрудничат с израелската страна. Израел е единствената демократична държава в Близкия изток, която е за мира и която се противопоставя на агресията“, каза за ЛСМ поддръжник на Израел.
"За момента Латвия не планира да признае държавата Палестина“, заяви след срещата си с Херцог латвийският държавен глава Ринкевичс. По думите му, цитирани от ЛСМ, подобна стъпка не би допринесла за кардинално решение на ситуацията в полза на избягването на конфликти в Близкия изток. "Смятаме, че в момента подобно признаване на държавата Палестина не би допринесло за кардинално разрешаване на ситуацията в положителна посока. Въпреки това сме на мнение, че колкото и трудно, дори невъзможно, да изглежда в момента, работата по решение (на израелско-палестинския конфликт – бел. ред.) с две държави все пак трябва да бъде политическа цел. Смятаме обаче, че и едностранно признаване, без съответна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, без съответното признаване от Съвета за сигурност на ООН, не би допринесло за истинска нормализация на ситуацията. Ето защо Латвия не планира да предприема подобни стъпки за момента“, обърна внимание Ринкевичс.
"Много бих искал да се надявам, че ние, като международна общност, ще можем да намерим решение, при което тероризмът да бъде победен, но и основните права на човека да бъдат зачетени“, допълни латвийският президент.
Херцог на свой ред засегна в Рижкия дворец темата за палестинската държава. "Ние вярваме в мира. Еврейският народ също иска мир и мирно съвместно съществуване. Желаем да разширим тази мирна зона, за да включим и съседна на нас страна - Палестина. Но вече две години сме принудени да се борим с тези ужасни терористи (от "Хамас“) и, разбира се, искаме да върнем заложниците у дома. Чувстваме болка за всеки цивилен, който е убит или ранен. Опитваме да се справим с тази хуманитарна ситуация заедно с международната общност“, посочи израелският държавен глава.
В разговорите Латвия-Израел бе спомената и Украйна. Ринкевичс призова Херцог не само да подкрепи Украйна във войната, която Русия води, но и да предприеме конкретни мерки за укрепване на украинската отбрана.
В Естония
Ицхак Херцог завърши тридневната си балтийска обиколка с визита в Естония вчера. При срещата си с него естонският президент Алар Карис заяви, че "катастрофалната хуманитарна криза“ в Газа не може да бъде цената на борбата с тероризма и призова медиите да имат достъп до зоната на военните действия, за да документират истината, съобщава сайтът на естонското радио и телевизия ЕРР.
Херцог призова и от Талин международната общност да работи за споразумение за заложниците и прекратяване на огъня, предаде ДПА. Както и в предишни дни по време на посещения в Латвия и Литва, той показа снимки на двама заложници, публикувани наскоро от "Хамас“, допълни световната агенция.
В Талин Херцог отправи апел и за критичен подход към снимките и видеоклиповете на гладуващи хора от ивицата Газа, които според него биха могли да бъдат инсценирани, отбеляза ДПА. "Ние не бягаме от потребността да помогнем на хората в Газа“, посочи Херцог с молбата светът да не се хваща на лъжи, написа ДПА. Според него Израел е допуснал 30 000 тона помощи в ивицата Газа през последната седмица. ООН, от друга страна, задържа почти 800 камиона със стоки и не успява да ги разпредели, твърди израелският президент, цитиран от ДПА.
Херцог и Карис дадоха пресконференция в президентския дворец в квартал "Кадриорг“ на столицата Талин вчера следобед след среща, на която обсъдиха двустранните отношения.
"Естония винаги е подкрепяла и ще продължи да подкрепя в бъдеще решението с две държави (по отношение на израелско-палестинския конфликт) в Близкия изток“, каза пред представителите на медиите естонският държавен глава. Той обаче подчерта, че на този етап първо е необходим мир, информира ЕРР.
"Ние, естонците, ясно съзнаваме, че в момента една нация иска независимост, която не може да бъде отказана. Но предпоставката за постигането на това е мирът. Това включва и освобождаване на заложниците, както и спазване на хуманитарните закони“, каза Карис. В отговор на въпрос от ERR Херцог каза, че в момента не е възможно да се продължи с решение с две държави поради липса на доверие и диалог между израелската и палестинската страна.
"Цялата идея за решение с две държави в момента е безполезна - тя ще бъде в противоречие с цялата идея за мир, няма да помогне на нито един палестинец, ще обърка повече хората“, заяви израелският лидер. Той се обяви за "прагматичния подход“ на Естония.
"Тази настояща катастрофална хуманитарна криза в Газа е крайно тревожна. Голяма част от убитите са мирни жители. Цената на борбата с тероризма не може да бъде такава, това не е приемливо. Важно е хуманитарната помощ да бъде достъпна за всички жители на Палестина, които се нуждаят от нея. Това трябва да се направи по мирен начин, а не за сметка на цивилните, особено на децата“, каза Карис, застанал до израелския държавен глава.
Херцог благодари на Естония за това, че се е противопоставила на антисемитизма и цитира Яан Каплински (1941 - 2021), известен естонски писател и поет от еврейски произход. Израелският държавен глава се срещна и с премиера на балтийската страна Кристен Михал и представители на естонската еврейска общност, съобщи ЕРР. Сайтът на естонското радио и телевизия отбеляза, че Израел ще открие посолство в Талин в близко бъдеще, а в момента Естония купува оръжия от Израел.
Мирни демонстранти се събраха на пътя, водещ към двореца „Кадриорг“, вчера, за да изразят недоволството си от посещението на Херцог. Протестиращите държаха палестински знамена, плакати с лозунги като "Свободна Палестина“ и "Срам“, съобщи естонският в. „Постимеес“, цитиран от ЕРР.
Урмет Тамбре, ръководител на Бюрото по сигурността на Северната префектура към Съвета за полиция и гранична охрана на Естония, посочи, че протестиращите са били "няколко десетки“, и описа събитието като "мирно, без инциденти и неизискващо разрешение“ от властите, посочи ЕРР. "Всеки в Естония има право да изразява мнението и чувствата си, стига това да не нарушава правата на другите хора“, подчерта Тамбре.