На 14 юни 1941 г. и през следващите дни първата вълна от депортации включва над 10 000 естонци, над 15 000 латвийци и близо 18 000 литовци, отведени в Сибир от трите държави, анексирани от Съветския съюз по време на Втората световна война.
Втора, още по-голяма вълна последва през 1949 г. Много от депортираните измират в резултат на тежките условия на живот.
„Масовата депортация е нещо повече от просто изгонване от родината. Четирима от 10 депортирани умират в изгнание. Тези, които се завръщат на латвийска територия, не се завръщат истински у дома. Защото домът им е свободна Латвия, а не съветски затвор“, заяви латвийският президент Едгарс Ринкевичс в Рига, припомняйки депортациите, които засягат почти всяко семейство и оставят своя отпечатък в продължение на няколко поколения.
Естония, Латвия и Литва са окупирани последователно от Съветския съюз и Нацистка Германия по време на Втората световна война. След края на войната те остават част от Съветския съюз и възвръщат независимостта си едва през 1991 г. Те са членове на ЕС и НАТО от 2004 г. насам.