Оставката на министър-председателката на Бангладеш Шейх Хасина Вазед след седмици на агресивни протести беше обявена днес в телевизионно обръщение на командващия армията. Вниманието отново е насочено към изпълнената с политически размирици и държавни преврати история на страната. Ройтерс представя в справка повратните точки на размириците в страната.
1975
Първият премиер на Бангладеш Шейх Муджибур Рахман, който е баща на Хасина, е убит заедно с повечето членове на семейството си в държавен преврат, който води до дълъг период на военно управление. След още два преврата в същата година, генерал Зяур Рахман идва на власт през ноември.
1981
Зяур Рахман е убит от бунтовници, които нахлуват в правителствена къща за гости в град Читагонг, където той пребивава. Смята се, че насилието е дело на малка група армейски офицери, но самата армия остава лоялна и въстанието е потушено.
1982
Абдус Сатар, който наследява Рахман, е отстранен в кръвопролитен преврат, воден от Хюсеин Ершад, който поема функциите на главен военновременен ръководител и по-късно заема президентския пост.
2007
Главнокомандващият армията организира държавен преврат и подкрепя служебно правителство, което управлява страната за следващите две години, докато Хасина не идва на власт през 2009 г.
2009
Недоволството от заплатите и условията на живот довеждат до бунт на паравоенните сили, в който повече от 70 души, повечето от които военнослужещи, са убити в столицата Дака. Така нареченият бунт се разпростира в близо дузина града и приключва след шест дена, когато разгневените гвардейци се предават след поредица дискусии.
2012
Бангладешката армия заявява, че е предотвратила опит за преврат на пенсионирани и активно служещи военни, мотивиран от кампания в страната да бъде въведен шериат – ислямско право.
2024
Началникът на въоръжените сили на Бангладеш ген. Уахар уз Заман заяви, че Хасина е подала оставка вследствие от прерасналите в насилие протести срещу въвеждане на квотна система и че ще бъде съставено служебно правителство, което да управлява страната.