„Искам да съм напълно ясен по този въпрос. Да вземем парите на Путин и да оставим рисковете на нас? Това няма да се случи“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер днес в Ню Йорк.
По-рано в статия за "Файненшъл таймс" Мерц предложи замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на безлихвен заем за Украйна в размер на около 140 милиарда евро. Съгласно плана на Берлин, заемът ще трябва да бъде възстановен едва след като Русия изплати компенсации за военните щети.
Голяма част от тези средства - приблизително 170 милиарда евро, се съхраняват в белгийския централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear). В момента единствено лихвите от блокираните активи се насочват за подпомагане на Украйна. Белгия обаче отхвърля използването на самите активи, опасявайки се от арбитражни искове и от риска в бъдеще да бъде принудена да върне сумите на Москва.
Освен това евентуалното разпореждане с тези средства би оказало сериозно отражение върху публичните финанси на страната. Белгийското правителство разчита на 25-процентния корпоративен данък върху руските активи, за да финансира плановете си за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП. Ако ЕС приеме предложението на Мерц, Де Вевер ще трябва да търси алтернативни източници на приходи.
В кулоарите на Общото събрание на ООН белгийският премиер подчерта: „Това никога няма да се случи“. Той предупреди, че конфискацията на активи на централна банка на трета държава би създала опасен прецедент не само за Белгия, но и за целия ЕС.
„Ако страните видят, че парите на една централна банка могат да изчезнат с политическо решение, те могат да решат да изтеглят резервите си от еврозоната“, поясни Де Вевер.
Той изрази съжаление и за публичното изявление на Мерц. „Казах на всички: с удоволствие ще разговарям. Но нека първо обсъдим и измислим нещо заедно, вместо да правим публични изявления“, допълни белгийският премиер.(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)