Едногодишното проучване на Де Гроув се фокусира върху зелените фасади на университетски кампус в Антверпен, чийто вътрешен двор е покрит с буйна зеленина. Тя провежда и проучване в градинарски център в Гент.
„Историческите сгради естествено ерозират поради излагането им на атмосферни влияния“, обяснява Де Гроув. „Зелените фасади създават мек микроклимат, който предпазва стените от дъжд, а също така могат да помогнат за смекчаване на въздействието на горещите лета.“
За да измери ефекта на катерливите растения върху историческите сгради, Де Гроув инсталира оборудване директно върху стените, като в продължение на една година следи температурата на повърхността и въздуха, влажността, валежите, нивата на влага и излагането на слънчева светлина.
За сравнение тя инсталира идентично оборудване на участъци от стената без растения. „По този начин можех точно да преценя влиянието на растителността върху всяка променлива“, казва тя.
Резултатите показват, че зелените фасади създават мек микроклимат около стените, като растенията хвърлят сянка върху зидарията, за да я предпазят от по-силно нагряване на слънцето. В кампуса гъстата зеленина намалява слънчевата радиация върху стените с до 90%. Освен че смекчават температурните колебания, растенията предпазват стените от дъжд и въздушно замърсяване.
За Де Гроув откритията са ясни. „Ако искаме да съхраним обектите на културно наследство във Фландрия по възможно най-добрия начин, добавянето на зеленина може да е само от полза“, каза тя.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)