БЕЛГА: Волфганг Шойбле почина, но Белгия ще усети неговото наследство в следващите години

Бившият германски министър Волфганг Шойбле почина вчера, предаде белгийската новинарска агенция Белга. Той е известен най-вече с много силната си позиция по време на финансовата криза преди десетилетие. Смъртта му съвпада с възраждането на строгия контрол на ЕС върху националните бюджети. В Белгия това възраждане ще определи какво ще могат и ще трябва да правят политиците през следващите години.
Шойбле има много заслуги, в международен план той е най-известен с мандатите си като министър на финансите от 2009 до 2017 г. Това бяха годините, в които търговските банки бяха в дълбоки затруднения, тласкайки няколко държави членки на ЕС към още по-дълбоки проблеми. Гърция беше много близо до фалит, което доведе до много тежки дискусии в рамките на еврото. Шойбле беше лидер на твърдолинейните, които настояваха за големи бюджетни съкращения и силни социално-икономически реформи.
Шойбле и неговите последователи получиха много критики, но успяха да прокарат повечето от исканията си. Днес Гърция е в много по-добра позиция след години на силна умереност.
Криза
След като Шойбле изчезна от международния финансов свят, избухна пандемията от КОВИД. Това доведе до победа на привържениците на не толкова строгия контрол върху бюджетите на държавите членки на ЕС. По време на коронавируса и по време на последвалата енергийна криза (след като Русия нахлу в Украйна) държавите, използващи еврото, инвестираха много обществени средства в икономиките си. Правилата на еврозоната за максимален бюджетен дефицит от 3 процента от брутния вътрешен продукт и максимален държавен дълг от 60 процента от брутния вътрешен продукт бяха масово нарушени.
Днес институциите на ЕС са почти готови с нова система, която ще задължи държавите от еврозоната да ограничат дефицита и дълга. Миналата седмица министрите на финансите постигнаха съгласие по компромисен вариант от Франция и Германия – флагманите на двете противопоставящи се групи.
Дерайлиране
За Белгия това ще има сериозни последици от 2025 г. нататък. Поради политическото безсилие и сложната институционална структура на Белгия бюджетът е напълно дерайлирал и липсват значими структурни реформи. Повечето политически наблюдатели са съгласни, че това трябва да се промени, но политиците се страхуват да сторят това, което трябва да се направи.
Затова натискът от страна на институциите на ЕС през следващите години е добре дошъл. През 2024 г. Белгия ще има дефицит от 4,9 процента и общ дълг от 106 процента. Според новите правила това трябва да бъде поправено за четири години. Ако бъдат проведени достатъчно реформи, могат да бъдат разрешени три допълнителни години.
Големият въпрос е вътрешен: как ще бъдат разпределени тези огромни усилия между федералното и регионалните правителства? Федералното правителство има най-голям дълг, но най-малки приходи. Положението на различните региони е много различно. И нито едно правителство не желае да прави подаръци на останалите.
(Новината се разпространява по споразумение между БТА и белгийската новинарска агенция Белга)