За миналата година броят на чужденците, потърсили убежище в Белгия, е намалял с 13 на сто, съобщиха властите, цитирани от местни медии. Според правителството това се дължи основно на въведените допълнителни ограничения за подаване на молба за международна закрила.
Университетски преподаватели, цитирани в медиите, оспорват твърденията на вътрешното министерство, че намалението е "отчетливо" и че се дължи на правителствената политика, прилагана едва от няколко месеца. Според тях данните трябва да се разглеждат при съпоставка с бройките в последните 30 години. Те отбелязват, че за миналата година се наблюдава най-големият спад от 2021 г. насам.
Експертите поясняват, че след прилива на бежанци заради войната в Косово през 90-те години на миналия век, в последвалите години броят на търсещите убежище в Белгия годишно е бил между 10 и 15 хиляди. След т.нар. Арабска пролет през 2011 г. е отчетено повишение до поне 20 хиляди, особено сред граждани на Либия и Сирия. Абсолютният рекорд е поставен през 2015 г. с близо 45 хиляди молби.
За миналата година белгийските власти са очаквали да получат около 50 хиляди молби, но са били подадени с около 10 на сто по-малко (45 000) искания за закрила. Този брой не обхваща бежанците от Украйна, които се ползват с различен статут в ЕС. Чувствително намаляване в броя на молбите има при сирийците, които получиха нова надежда за живот в собствената си страна след бягството на бившия президент Башар Асад, уточняват експертите.
Данните на правителството сочат, че след поставянето на допълнителни изисквания за т. нар. събиране на семейства на чужденци, получили право на престой в ЕС, молбите за закрила са намалели. Прекратяването на разглеждането на молби от чужденци, които вече са поискали и не са получили закрила другаде в ЕС, е довело до 81 на сто спад в тази категория.
Най-често миналата година в Белгия убежище са потърсили граждани на Афганистан, Палестина, Еритрея, ДР Конго и Турция. При сирийците спадът в броя на молбите е от близо 6000 през 2024 г. до около 1500 миналата година.