Белгия трябва да има готовност не само за войни "по избор", а и за войни "по необходимост", според правителството

Белгийските въоръжени сили трябва да бъдат в състояние да участват не само във войни "по избор", както досега, а и във войни "по необходимост", предвиждат политическите насоки на министъра на отбраната Тео Франкен, цитирани в местни медии.
Франкен ще представи тази седмица насоките пред Федералния парламент, като ще отбележи, че досега белгийската войска е в състояние да участва във война "по изключение". Той ще настоява числеността на въоръжените сили да бъде повишена и войските да бъдат в готовност да налагат сдържане при мащабен конфликт в рамките на съюзническите действия.
Министърът ще предложи заводи в Белгия, където производството е спряло по икономически причини, да бъдат преоборудвани за военни цели. Той ще обсъди с депутатите възможностите държавата да преразгледа сключени по-рано сделки за продажбата на военни имоти.
Насоките предвиждат също до 2029 г. в Белгия да бъдат привлечени на работа поне 14 800 нови служители, 5600 резервисти и 4800 цивилни, като общият брой на въоръжените сили достигне 34 700 служители, от които щатните да бъдат 29 хиляди, а с резервистите бройката да достигне 40 хиляди.
Проучване на общественото мнение, представено днес в медиите, показва мнозинство (52 на сто) за оценките, че Белгия е заплашена от възможността за разрастване на войната в Украйна до по-мащабен сблъсък. Въпреки това 87 на сто отговарят, че не са се запасили с вода и суха храна в случай на бедствие, причинено от военни действия. Почти половината (49 на сто) заявяват, че подкрепят изпращането на белгийски мироопазващи сили в Украйна. Мнозинство от 66 на сто подкрепя изпращането на войници по улиците на Брюксел като опит за противодействие на престъпността, свързана с разпространението на наркотици.