Тази мярка, който предстои да бъде одобрена официално от лидерите на страните членове на НАТО на по-късно днес на срещата им в Нидерландия, предизвика съпротивата на някои членове, включително Испания и Белгия, които изпитват затруднения в изпълнението дори на сегашната цел да отделят за отбрана 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП).
Броени дни преди срещата на върха в Хага испанският министър-председател Педро Санчес заяви, че Мадрид не е поел ангажимент за постигането на новата цел, която предвижда до 2035 г. съюзниците да отделят най-малко 3,5 процента от БВП за отбрана и 1,5 процента - за свързани с отбраната разходи.
Испания ще може да постигне новите планове на алианса, като харчи по-малко, каза Санчес - нещо, което според генералния секретар на НАТО Марк Рюте обаче е нереалистично.
В обръщението си към журналистите преди консултациите с другите лидери на страните от алианса Де Вевер подчерта, че "няма никакви изключения".
"Всички приемат един и същ текст", каза той, визирайки общата декларация по отношение на разходите за отбрана, която ще бъде приета по-късно днес. "Това е въпрос на тълкувание. Трябва да се направят 5-те процента и способностите. Тълкуванието на Испания е, че те могат да реализират способностите, без да отделят 3,5 процента от БВП", подчерта белгийският премиер. Ако Санчес успее да постигне този подвиг, "той е гений", коментира Де Вевер.
Белгийският премиер подчерта, че страната му е решена да постигне новите способности, но все още не е решила как ще го направи, като уточни, че "ако е възможно", Брюксел също ще отделя за отбрана по-малко от 3,5 процента от БВП.