Ангела Меркел защитава пламенно своите 16 години начело на Германия в своята автобиографична книга, озаглавена "Свободата" и публикувана днес в около тридесет страни.
Седемдесетгодишният бивш канцлер се сблъсква днес с обвинения, че е допуснала Германия да развие опасна зависимост от евтиния руски газ и е допринесла за възхода на крайната десница с политиката си на отворени врати по отношение на мигрантите.
Меркел, която отсъства от политическия дебат, откакто се оттегли от властта в края на 2021 г., взема отново думата в момент, в който дневният ред е белязан от войните в Украйна и Близкия изток, от предстоящото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом и от предизборната кампания в Германия за предсрочните парламентарни избори през февруари.
Бежанци
Меркел никога не е била толкова критикувана, колкото за действията си при мигрантската криза, когато нареди мигрантите, пристигащи през септември 2015 г. на границите на страната, да не бъдат връщани. Обяснявайки мотивите си тогава, тя отбелязва, че е написала мемоарите си, водена от своята "визия за Европа и глобализацията".
Произнасяйки една фраза, станала култова - "Ще се справим с това" (на немски език: "Wir schaffen das"), тя демонстрира подход, който може да се обобщи с фразата: "Има ли пречки, трябва да се работи за преодоляването им".
Във връзка с нейно селфи със сирийски бежанец тя казва, че "все още не разбира как може да се предполага, че усмивка на една снимка може да е достатъчна да накара хиляди хора да напуснат страната си".
Меркел изтъква, че "Европа трябва да продължи да защитава външните си граници", но едновременно с това подчертава, че "просперитетът и правовата държава са причина Германия и Европа да продължават да бъдат (. . .) места, където хората искат да отидат".
Относно възхода на германската крайнодясна формация "Алтернатива за Германия" (АзГ) Меркел предупреждава демократичните партии, че ако "смятат да сдържат подема на АзГ, като непрестанно се ангажират с нейните теми или си играят на реторично надскачане, без да предлагат конкретни решения на съществуващите проблеми, то ще се провалят".
Енергия
Откакто руските сили нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., Меркел е обвинявана, че е направила Германия зависима от доставките на руски газ.
По този въпрос Меркел подчертава, че създаването на газопровода "Северен поток 1" е било подписано от предшественика ѝ, социалдемократа Герхард Шрьодер, който впоследствие стана председател на комитета на акционерите и на надзорния съвет на това дружество.
За "Северен поток 2", втория газопровод, който така и не влезе в експлоатация и на който тя даде зелена светлина след анексията на Крим през 2014 г., Меркел обяснява, че по онова време е било "трудно да се приеме както в Германия (. . .), така и в други страни членки на ЕС", че трябва да се внасят по-скъпи горива от друго място.
Тя оправдава избора за постепенен отказа от ядрената енергия, за който тя взе решение през 2011 г. след катастрофата в АЕЦ "Фукушима": "природният газ повече от всякога изпълняваше ролята на гориво на прехода", в очакване на това възобновяемите източници на енергия да поемат щафетата.
Меркел препоръчва Германия да не се завръща към ядрената енергия, както предлагат някои хора: "нямаме нужда от нея, за да постигнем климатичните си цели, да се представяме добре в технологично отношения и да вдъхваме кураж за това на други страни".
Русия
Нито един друг лидер не е толкова критикуван в мемоарите на Меркел, колкото руският президент Владимир Путин. Тя описва Путин като "човек, който е винаги нащрек, който се страхува да не стане обект на лошо отношение и който винаги е готов да нанесе удар, включително като демонстрира властта си, играейки си с куче и карайки другите да чакат".
Въпреки това тя изтъква, че "продължава да си мисли", че "въпреки всичките трудности (. . .) е направила добре, че е държала на това (. . .) да не оставя контактите с Русия да спрат (. . .) и да съхрани връзките чрез търговски отношения, които са били отвъд взаимните икономически изгоди".
Тъй като, подчертава тя, "Русия, заедно със САЩ, е една от двете основни ядрени сили в света" и е съсед на Европа.
Освен това тя защитава и противопоставянето си на присъединяването на Украйна към НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., като изтъква, че статутът на кандидат за членство едва ли би защитил Украйна от агресията на Путин.
(БТА)
(Превод от френски език: Божидар Захариев)