Бивш германски министър призна, че грешката в преценката за намеренията на Путин е една от "най-големите грешки"

Бивш германски дипломат нарече грешката в преценката за намеренията на руския президент Владимир Путин "една от най-големите грешки на германската външна политика", предаде ДПА. 
Зигмар Габриел, който бе министър на икономиката и след това външен министър при управлението на Ангела Меркел от 2013 г. и 2018 г., даде днес показания пред комисия, която разглежда възможното руско влияние върху германска фондация, свързана с газопровода "Северен поток". 
Въпреки че Габриел отрече да е имало близко сътрудничество между федералното правителство и фондацията в провинция Мекленбург-Предна Померания, където свършва газопроводът, той призна, че са допуснати грешки при работата с Русия. 
Грешката в преценката за Путин и намеренията му "е една от най-големите грешки на германската външна политика, с която съм имал общо", каза Габриел и добави, че това е "горчиво осъзнаване на грешката". 
Проверката на провинциалния парламент в Мекленбург-Предна Померания има за задача да изясни дали Русия е упражнявала влияние върху ръководството на фондацията, която е помогнала за завършването на "Северен поток 2" през 2021 г. въпреки заплахите на САЩ да наложат санкции върху замесените компании. 
Газопроводите "Северен поток" бяха изградени с цел да пренасят руски природен газ през Балтийско море до Западна Европа през Германия. 
Въпреки че работата по първия газопровод - "Северен поток 1" - започна през 2011 г., плановете за изграждане на "Северен поток 2" продължиха дори след като Русия анексира Кримския полуостров през 2014 г. в разрез с международното право. 
Габриел, който години наред беше и лидер на социалдемократите, днес защити решението на правителството да се придържа към плановете за "Северен поток 2" въпреки анексирането на Крим, като заяви, че спирането на изграждането му може да навреди на преговорите в конфликта. 
Той каза, че основната цел винаги е била да бъдат гарантирани доставките на газ за Германия, което се превърна във "въпрос, който засяга частния сектор" в резултат на либерализирането на енергийния пазар. 
"Северен поток 2" така и не влезе в експлоатация заради инвазията на Русия в Украйна, а Русия спря доставките през "Северен поток 1" заради западните санкции, наложени вследствие на войната. 
И двата газопровода бяха поразени от подводни експлозии през септември 2022 г., като се предполага, че зад саботажа стоят група украинци. 
Бившият германски канцлер Олаф Шолц, който от 2021 г. до 2024 г. оглавяваше лявоцентристкото правителство на страната, се очаква да говори пред комисията на 21 ноември, а резултатите от проверката ще бъдат представени следващата година.