Румен Радев представи своите виждания за перспективите пред отношенията между Казахстан и България. Говори за растящото значение на Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ), възможностите за задълбочаването на сътрудничеството между България и страните от Централна Азия и за ролята на по-малките страни в развиващата се система на международната сигурност. Българският президент обърна внимание и на предстоящото влизане на България в еврозоната и очерта възможност за сътрудничество между двете страни в сферата на земеделието.
Според Радев Транскаспийският международен транспортен маршрут разполага с потенциала да засили връзките между България и Казахстан в близко бъдеще. Една от причините е повишеното значение на ТМТК в резултат на войната в Украйна и санкциите срещу Русия, което повлия сериозно на използването на Северния коридор и пренасочи чувствителна част от стоковия транспорт през т. нар. Среден коридор. В този контекст сухопътните връзки с Турция и морските връзки с Грузия, осигуряват транспортната свързаност между България и Казахстан и засилват нейния потенциал. По този начин Средният коридор се превръща в инициатива от стратегическо значение за сътрудничеството между Република България и Република Казахстан и в естествено продължение на Паневропейския транспортен коридор VIII, който свърза Адриатическо море с Черно море.
„Несъмнено нарастващото значение на Средния коридор ще доведе до по-голямо икономическо сътрудничество и търговия между нашите страни, тъй като и двете имат ключово значение за развитието и функционирането на този коридор. Освен това смятам, че е от важно да се признае, че това е не само транспортен, но и енергиен и цифров коридор, който има потенциал да бъде доразвит“, заяви президентът Радев.
Румен Радев изрази своята позиция за отношенията на България не само с Казахстан, но и с целия регион на Централна Азия. Той смята, че централноазиатските държави демонстрират по отличен начин как международното и регионално сътрудничество дават реални възможности за решаване на проблеми, като например справянето с климатичните предизвикателства. Инфраструктурното осигуряване на Транскаспийския маршрут е друга инициатива, която обединява международните усилия на страните от региона. Радев заяви, че България също е заинтересована от развиването на този стратегически важен коридор.
Радев представи планове относно възможността за общи енергийни проекти със страните от региона. „Друга ключова област за сътрудничество е енергийният сектор. Вече стартирахме проект за пренос на зелена електроенергия от Азербайджан и други кавказки държави към Черно море и към държавите от Източна и Централна Европа. Подобен проект би могъл да бъде жизнеспособна опция за задълбочаване на партньорството на България с региона“, добави президентът Радев
По отношение на ролята на по-малките страни в международните отношения, българският президент изрази мнение, че в настоящата обстановка по-малките държави имат възможността да участват по-решително в международната система в ролята на балансьори, защитавайки принципите на ООН и на международното право.
Радев говори и за приемането на България в еврозоната, определяйки го като резултат от работата на последователни правителства, както и като задължение за страната поето с присъединителните договори към ЕС. Според президента приемането на еврото ще има позитивно влияние върху икономиката на страната, но от друга страна предупреди за определи притеснения сред българските граждани.
„Въпреки това е важно да се има предвид, че присъединяването към еврозоната ще окаже влияние върху всеки български гражданин. Най-новото проучване на Евробарометър, проведено от ЕС, показа, че 50 % от българите се противопоставят на приемането на еврото в момента, а 43 % са за. Съществуват опасения, че приемането на еврото в момента може да доведе до повишение на цените, подобно на опита на други страни, които са се присъединили към еврозоната“, отбеляза Радев.
Поради това според президента на България обществената подкрепа е от фундаментално значение за подобна промяна и основното задължение за безпроблемното осъществяване на подобна трансформация е на институциите, които трябва да действат категорично и да поемат реална отговорност.