Към 31 януари 2022 г. в България е имало с 8 процента по-малко затворници в сравнение с година по-рано. Следват Естония (-6,3%) и Германия (-5,5%). Това са единствените държави, които бележат осезаемо намаляване на броя на затворниците, сочи официалното прессъбщение за статистиката на Съвета на Европа, изготвена от научноизследователския екип SPACE към университета в Лозана (Швейцария) и публикувана днес.
Страната ни е начело и в друга класация според статистиката на SPACE. Към 31 януари 2022 г. България е с най-ниска средна възраст на затворниците - 31 години. След България са Дания (34) и Франция (35). Най-висока средна възраст докладват Грузия (44), Италия (42), Португалия (41 ) и Естония и Испания - по 40.
Като цяла средната възраст на затворниците в Европа е 38 години. Приблизително 16,5 процента от всички са над 50 години. Жените съставляват 5 процента от затворниците в Европа.
В глобален европейски мащаб краят на мерките срещу КОВИД-19 е довел до скок на броя на лишените от свобода в Европа. Нивото на осъдителните присъди, които водят до затвор, се е повишило с 2,3%, отчита Годишната наказателна статистика за населението в затворите за 2022 г.
16 държави (условието е да са с над 1 млн. жители) бележат значителен скок. Това са Словения (+23%), Финландия и Франция (+15%), Северна Ирландия, като част от Великобритания (+13%), Черна гора (+12%), Хърватия (+10%), Турция (+9,2%), Швеция и Албания (+8,2%), Унгария и Армения (+7,9%), Латвия (+7,3%), Румъния (+6,5%), Полша (+6,1%), Северна Македония (+5,8%) и Дания (+5,5%).
"През последните 12 години средното ниво на въдворяването в затвора падаше бавно, но постоянно. Този спад се засили през 2020 г. като последствие от мерките срещу пандемията от КОВИД-19. Следователно скокът през 2022 г. отразява завръщане към относителната нормалност на социалния живот и функциониране на европейските наказателни правни системи. И въпреки всичко нивото на лишаване от свобода в Европа за 2022 г. е все още по-ниско от това в началото на 2020 г., тоест преди пандемията. Това се вписва в общия спад от 2011 г. насам", заяви Марсело Аеби, професор по криминология и ръководител на научноизследователския екип SPACE към университета в Лозана).
Към 31 януари 2022 г. е имало 981 575 затворници в 48 от общо петдесетте и една държави членки на Съвета на Европа, които са дали информация на изследователския екип. Данните отчитат 104 затворници на всеки 100 000 души. След като Русия беше изключена от Съвета на Европа, няма данни за страната, на която през предишни години се падаше дял от близо една трета от затворническото население на континента.
Държавите с най-голям процент лишени от свобода след КОВИД-19 към 31 януари 2022 г. са Турция (355 затворници на всеки 100 000 жители), Грузия (237), Азербайджан (217), Унгария (194), Литва (191), Полша (190), Словакия (187), Албания (176), Чехия (175) и Латвия (172). Най-ниски нива по този показател са отчетени във Финландия (50 на 100 000), Нидерландия (54), Норвегия (56), Кипър и Словения (66) и Германия (67).
Общо погледнато, гъстотата на затворническото население в Европа е нараснала с 4,8% в периода януари 2021 - януари 2022 г., а именно от 87,4 на 91,6 затворници на 100 налични килии. Седем затворнически администрации са докладвали за гъстота над 105 души. Това са Румъния (124), Кипър (118), Франция и Белгия (115), Турция (113), Гърция (108) и Италия (107).