В крайна сметка 32-те страни членки на НАТО утвърдиха проекта за обща декларация, в който е поставена цел за увеличение на разходите за отбрана до 5 процента от БВП в следващите десет години.
"Както предварително бе постигнато споразумението, беше сериозно подкрепена и декларацията, като основният акцент в нея е постигането до 2035 година на разходи в отбраната в размер на 5 процента от брутния вътрешен продукт на всяка съюзна държава, от които 3,5 процента за същински разходи и 1,5 процента разходи, които имат отношение към отбраната", заяви премиерът Желязков в Хага.
"Това са инвестиционни разходи, технологии, трансфери на ноухау, инфраструктура, която има двойно предназначение и така нататък. Няма годишни задачи - важно е към 2035 година това да е целта, която следва да бъде постигната. България потвърждава своя ангажимент - аз в своето изказване го потвърдих. За нас възможностите са не само бюджетни, но и използването на инструмента "Сейв" (Save - бел. ред.), което ще ангажира значителни инвестиции в отбранителните ни способности. Всъщност важното за НАТО е разширяването на отбранителните възможности с цел въздържане от агресивно отношение срещу алианса, както и на страните, които членуват в него. Механизмът "Сейв" е изключително подходящ за целта и дава възможност при постигането на дерогацията, която с Европейската комисия договорихме, тези инвестиции да бъдат направени в скоро време, защото знаете, че България е в процес на трансформация на своите отбранителни способности, както от една страна като възможности, така и от друга страна като развитие на отбранителната си индустрия. Така че ние целенасочено ще инвестираме в тази посока", отбеляза министър-председателят.
"Възможностите на този инструмент са отлагането на плащането на главницата за десет години, спестяване на ДДС и много, много дълъг срок на възвръщане на средствата. Тоест - инвестираме сега, плащаме по-късно и тези плащания всъщност ще се отчитат като разход за отбраната, за да постигнем тези целеви показатели за момента", продължи Желязков.
По неговите думи сега ще бъде изготвен национален план за инвестициите в отбраната. "Разбира се, той ще мине през всички процедури по неговото одобрение и неговото позициониране от гледна точка на разходите през всички години до 2035-а", обърна внимание премиерът.
Той коментира и ролята на България в срещата на върха в Хага.
"Нашата позиция беше засилването на отбранителните способности със специално внимание към югоизточния фланг на НАТО и Черноморския район", заяви премиерът след приключването на срещата на върха на алианса в Хага днес в отговор на въпрос на БТА каква е била ролята на България във форума с оглед на двата военни конфликта - в Украйна и в Близкия изток, не толкова далеч от нашата територия.
Основанието за тази позиция е "за да може да се гарантира енергийната и продоволствената сигурност", уточни министър-председателят на България. "От друга страна е ролята на НАТО на Западните Балкани, където вредните и хибридни усилия на Русия имат своята благодатна почва и това се вижда от поведението на някои от страните в Западните Балкани", добави Желязков.
Лайтмотивът на нова ера в развитието на Организацията на северноатлантическия договор бе прокаран и от финландския президент Александер Стуб, според когото се ражда един нов алианс. Финландската министърка на външните работи Елина Валтонен на свой ред обърна внимание, че САЩ са изцяло отдадени на клаузата за колективна отбрана в Устава на НАТО - Член 5.
Руската заплаха, за говори българският премиер Желязков, бе изтъкната и от френския президент Еманюел Макрон, според когото Европа е задължена да изразходва повече за отбрана предвид агресията на Москва. "Няма друга алтернатива", посочи и генералният секретар Рюте.
Всъщност световни агенции и наблюдатели определиха завършилата днес среща на върха като голяма победа на американския президент Доналд Тръмп. Именно негово бе предложението за увеличението на разходите за отбрана от препоръчваните досега от НАТО 2 процента, на 5%. Нещо повече - Тръмп се срещна с украинския си колега Володимир Зеленски в Хага - и вчера на приема при нидерландския крал Вилем-Александър, и днес. Двамата обсъдиха нова помощ от САЩ за Украйна.
Тръмп посочи днес, че ще обмисли предоставянето на повече от ракетите "Пейтриът“, от които Украйна се нуждае, за да се защити от нарастващите руски удари, добавяйки, че руският президент Владимир Путин "наистина трябва да сложи край на тази война".