България не е най-бедната държава в ЕС, но остава страната с най-голямо неравенство в доходите, каза синдикалистът Веселин Митов за БТА

България не е най-бедната държава в Европейския съюз, но остава страната с най-големи неравенства в доходите. Това заяви в интервю за БТА международният секретар на КТ „Подкрепа“ и член на групата на работещите (група 2) в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Веселин Митов. Според него именно неравното разпределение на доходите, а не абсолютната бедност, е основният социален проблем на страната.
„Мисля, че това е един етикет, който по-скоро ние сами си сложихме, отколкото ни сложиха другите“, каза Митов по повод твърдението, че България е най-бедната държава в ЕС. „Статистиката за 2026 г. е по-нюансирана, но все пак тревожна от социална и синдикална гледна точка“, добави той по време на Седмицата на гражданското общество в Брюксел.
По думите му България не е на последно място по всички показатели, каза Митов и допълни, че „държави като Румъния и Гърция понякога ни изпреварват по някои специфични критерии, но това, по което си оставаме шампиони, за съжаление, в Европейския съюз, това са неравенствата“.
Статистиката показва, че около 30% от българите живеят в риск от бедност. „Това означава всеки трети българин. За ЕС средното равнище по този показател е около 20%, тоест всеки пети“, отбеляза Митов. Според него проблемът е, че дори наличието на работа не гарантира излизане от бедността. „Над 12% от работещите българи са така наречените работещи бедни, за Европа средно е около 8%“, каза той.
Въпреки значителното увеличение на минималната работна заплата, инфлацията до голяма степен изяжда този ръст. „Минималната работна заплата е около 620 евро и се увеличи с над 12%, което е сериозен ръст. Но инфлацията в храни и услуги изяжда голяма част от това увеличение“, посочи Митов.
По думите му образованието остава най-силната защита срещу бедността. „Едва около 4,8-5% от хората с висше образование попадат в категорията работещи бедни, докато при хората без квалификация процентът е над 55“, отбеляза той.
Неравенството се задълбочава и от достъпността на жилищата, което е една от темите, по които ЕИСК работи активно. Според Митов това вече е системен проблем за цялата европейската икономика.
„Жилищната достъпност е един от основните въпроси, които тревожат Европа през 2026 г., защото проблемът не е само социален, той е системен за икономиката на Европейския съюз“, каза той.
По думите му в България ситуацията е особено сложна заради комбинацията от бърз ръст на доходите и още по-бърз ръст на цените на имотите. „Имаме една изострена комбинация от бърз ръст на доходите, което е добре, но също така имаме и много бърз ръст на цените на имотите и висока концентрация на инвестиции в имоти в няколко големи града“, посочи Митов.
Той припомни, че Европейската комисия е представила Европейски план за достъпни жилища, който ще мобилизира инвестиции от около 150 млрд. евро годишно за преодоляване на недостига на жилища.
„Той включва средства от кохезионните фондове и от Плана за възстановяване, които държавите ще могат да използват за изграждане на социални и общински жилища“, обясни Митов.
Сред обсъжданите мерки са и регулации за краткосрочните наеми чрез платформи като “ЕрБиЕнБи“ (Airbnb), които ограничават достъпа до дългосрочно жилище за местните жители. „По този начин до голяма степен се спъва достъпът за дългосрочно ползване на жилища от местни хора“, каза той.
Според него се обсъждат и промени в данъчното облагане на необитаеми жилища. „Хората, които имат трето, четвърто, пето жилище и не ги отдават под наем или не се използват за живеене, да поемат по-голяма данъчна тежест“, отбеляза Митов.
В България търсенето на жилища продължава да расте и поради инвестиционни причини. „България няма чак такава разнообразна финансова култура да инвестира в акции, борси или други ценни книжа. Най-лесното и използваното остава инвестирането, както се казва на народен език, в тухла“, каза той.
Според него това допълнително подхранва поскъпването на имотите.
Митов посочи, че Българската народна банка вече е въвела по-строги изисквания за ипотечно кредитиране. „Целта е постепенно да се охлади пазарът и да се предотврати така нареченият имотен балон, за който се говори от години“, отбеляза той.
Той подчерта и необходимостта от намаляване на бюрокрацията в строителството. „Дигитализацията на административните процедури - визи, разрешения за строеж - би ускорила процеса и би понижила крайната цена на жилищата“, каза Митов.
Според синдикалиста проблемът с жилищата вече се превръща в социална криза.
„Когато разходите за подслон надхвърлят 40% от разполагаемия доход на домакинството, говорим за жилищно претоварване“, обясни той. Това води до поредица от социални проблеми. „Тогава хората започват да икономисват от отопление, от културен живот, от образование.“
Митов посочи, че този проблем има и демографски измерения. „В големите градове - София, Пловдив, Варна - цените на жилищата започват от около 2500 евро на квадратен метър. Това означава, че дори учители, медицински сестри или държавни служители се превръщат в работещи бедни“, каза той.
Това води и до недостиг на кадри в големите градове. „Хората се преместват в по-малки градове, където животът е по-евтин, и така се получава недостиг на ключови професии.“
Митов свърза социалните проблеми и с демографската криза.
„България е сред страните, които най-силно са се обезлюдили през последните 35 години. Обезлюдяването надхвърля 22-23%. Единствените страни, които се изпразват по-бързо, са балтийските държави“, каза той.
Според него неравенствата подкопават и доверието в институциите. „Младите имат чувството, че държавата е счупена. Работиш, учиш години наред, а това не ти позволява да водиш достоен живот“, каза Митов.
„Затова има отлив от гражданска активност и от участие в избори. Хората смятат, че не могат да променят системата.“
Според Митов международните кризи и войните увеличават и нивата на дезинформация.
„Европейският икономически и социален комитет има инициатива, наречена ‘щит за демокрация’, която е стратегически отговор на нарастващите заплахи от дезинформация, чужда намеса и ерозия на правовата държава“, каза той.
Синдикатите също участват в този процес. „Чрез колективното договаряне, социалния диалог и нашите структури се стремим да противодействаме на дезинформацията и на опитите за насочване на обществото към евроскептицизъм“, посочи Митов.
Той подчерта, че Европа остава най-доброто място за работа. „Европа е място, където работникът е най-защитен и където има най-добри условия на труд.“
Митов коментира и ролята на европейските граждански инициативи като инструмент за участие на гражданите в европейската политика.
„Европейската гражданска инициатива е уникален инструмент, който тази година ще отбележи 15 години. Тя е замислена като мост между гражданите и Брюксел“, каза той.
Според него обаче този инструмент има ограничения. „Един милион подписа могат да отключат вратата на Европейската комисия, но не могат да я принудят да напише закон“, посочи Митов.
По думите му за 15 години са регистрирани над 125 инициативи, но едва около 10% са довели до законодателни предложения.
Митов предупреди, че социалното напрежение може да се увеличи заради инфлацията и изоставането на доходите.
„Инфлацията расте, доходите много трудно догонват този ръст“, каза той.
Според него ситуацията се усложнява и от политическата нестабилност. „В момента сме с вързани ръце като синдикати, защото без редовен бюджет не могат да се договорят увеличения на заплатите“, посочи той.
Митов коментира и поскъпването на някои стоки след въвеждането на еврото.
„Елементи на спекула има във всички държави, които са въвели еврото. Това е период, който обикновено отминава за три до шест месеца“, каза той.
Според него държавата е провела информационни кампании, но регулаторите не са били достатъчно активни. „Има подозрения за картелни споразумения, особено при млечните продукти“, отбеляза Митов.
„Влезте в супермаркет в Брюксел - ще видите, че наши продукти понякога са по-скъпи, отколкото тук“, добави той.
Въпреки проблемите Митов вижда и положителни тенденции.
„Тенденцията на напускане на България значително намаля през последните години. Вече има и случаи на завръщане на българи от Западна Европа, Канада и САЩ“, каза той.
Според него ключът е повишаването на доходите. „Трябва да задържим хората не само с хубава природа и кухня, но и с добро заплащане и перспективи на работното място“, заключи Митов.