В документа се отчита напредъкът на нашата страна от последния доклад през 2021 г., като се отбелязва, че властите са предприели действия, но отправените препоръки не са изцяло изпълнени. Като положителни стъпки се определят повишаването на бюджета на Националната комисия за борба с трафика на хора, както и насоките на прокуратурата за организация на работата по досъдебни производства за трафик на хора.
Според експертната група мерките за подпомагане на жертвите трябва да се прилагат ефективно, включително по отношение на децата, с осигуряване на достъп до здравни грижи и допълнително внимание към мъжете жертви. Българските власти следва осигурят достъп до безплатна правна помощ за жертвите, независимо дали пострадалите могат да си наемат адвокат; да осигурят достъп до обезщетения, включително чрез фонд, създаден с отнето незаконно имущество от трафиканти.
В доклада се посочва, че българските власти отчитат особената уязвимост от трафик на хора сред малцинствата в неравностойно положение – ромите, хората с увреждания, децата от необлагодетелствани райони, непридружените деца и жертвите на домашно насилие, страдащите от зависимости или хора с големи дългове. Изразено е очакване властите да работят за намаляване на опасността за детски и принудителни бракове; за предотвратяване на изчезването на непридружени и разделени от семействата си деца; за сертифициране на трудовите агенции, подпомагащи трудови мигранти към България; за подобряване на достъпа до образование и до трудовия пазар за ромите; за разработване на програми за приобщаване на търсещите убежище и бежанците.
Експертите настояват България да въведе международно признато определение за трафик на хора и понятието "злоупотреба с уязвимо положение" при криминализирането на трафика на хора, както и да осигури обучение на следователи, прокурори и съдии. Те препоръчват страната ни да създаде условия за разследване по случаи на трафик с помощта на електронни доказателства.