Българската общност в Унгария е добре организирана и активно участва в обществения живот, каза за БТА местният журналист Светла Кьосева

Българската общност в Унгария е добре структурирана и разполага с развита мрежа от институции, които гарантират нейното представителство и културна автономия. Това каза в интервю за БТА главният редактор на списание „Хемус“ на българската общност в Унгария Светла Кьосева, във връзка с участието на българите в утрешните унгарски парламентарни избори.
По думите ѝ, съгласно унгарския закон за националностите всяко малцинство има право да избира свои органи на самоуправление както на местно, така и на национално ниво. Българското републиканско самоуправление е официалният представител на общността пред унгарските държавни власти и има правомощия да създава институции, свързани с културната автономия, както и да защитава интересите на българите в страната.
Кьосева обясни, че този орган излъчва представител, който участва в работата на унгарския парламент. „Избраните по този начин представители на националните малцинства притежават всички права на парламентарни представители, с изключение на правото на глас“, посочи тя. Според нея липсата на право на глас има и предимства, тъй като позволява на тези представители да запазят независимост от политическите партии.
На изборите утре отново ще бъде излъчен български застъпник в унгарския парламент. Кьосева уточни, че представителите на националните общности могат да избират дали да гласуват за национална или за партийна листа, като упражняването на едното право изключва другото. „Самият избор на български представител не е поставен под въпрос, тъй като дори минимален брой гласове е достатъчен за излъчването му“, отбеляза тя, но допълни, че по-високата подкрепа все пак е важна за легитимността на представителството.
Като цяло българската общност в Унгария, макар и малобройна, е добре организирана, подчерта Кьосева. По нейни думи около 5000 души са свързани по различен начин с нея. Тя припомни, че Дружеството на българите в Унгария, създадено през 1914 г., е най-старата непрекъснато действаща гражданска организация на националност в страната. Няколко години след това са създадени и Българската църковна община, както и българско училище.
„Това са основните институции, които имат вече над 100-годишна история“, заяви Кьосева. Тя допълни, че след 90-те години на миналия век и приемането на закона за малцинствата в Унгария през 1993 г. институционалната мрежа на българската общност значително се разширява. В момента съществуват изследователски институт, културен център с библиотека, театър, създаден още през 1976 г., танцови състави и младежка организация.
Като основно предизвикателство тя очерта необходимостта от задълбочаване на дейността на тези институции. „Може да се каже, че разширяването им достигна определен предел и сега задачата е да се работи за тяхното осмисляне и развитие“, посочи Кьосева.
Тя даде пример с открития през 2024 г. културно-образователен център, изграден на мястото на православен храм от 1931 г., който съчетава в себе си детска градина, училище и културни пространства. В същата сграда функционира и културен дом, който остава централно място за живота на общността, както и галерия, носеща името на художника от български произход Миклош Мажаров.
Кьосева подчерта, че разнообразието от дейности привлича представители на различни поколения, включително много млади хора. Важна роля за това имат образователните институции. Българското училище предлага обучение до 12 клас по език и народознание, като учениците могат да вписват оценките си в унгарските си дипломи и да се явяват на зрелостен изпит по български език.
След завършване на образованието си най-изявените ученици и студенти могат да получат стипендии от Българското републиканско самоуправление. „Замисълът е те да бъдат привличани и задържани в общността“, отбеляза Кьосева.
По думите ѝ именно тази последователност – от образование до културен и обществен живот – създава устойчива среда, в която българската общност в Унгария се развива и съхранява своята идентичност.