Пактът за миграция и получаване на убежище на Европейски съюз предлага много ясна и гъвкава правна рамка от правила, третираща всеобхватно въпроса с пребиваването на чужди лица с неизяснен статут на територията на Съюза, както и потенциалната възможност от възникване на следващи мигрантски вълни. Това подчерта в подкаста „ЕС Право България“ на БТА Божидар Захариев, отговорен редактор в дирекция „Международна информация“ на Агенцията.
Той изтъква като пример за това нововъзприетия от блока принцип на солидарност, според който мигрантските маси ще могат да бъдат регулирани посредством механизъм за преразпределение между отделните страни. „Преценката за това разпределение също е доста прецизно дефинирана. Тя се извършва на базата на годишен доклад, подготвен от Европейската комисия, който запознава каква е текущата ситуация с миграцията. В зависимост от нейните параметри за конкретната година и дали е отчетен натиск, се определя евентуален брой кандидати за убежище за разпределяне,“ обяснява той. На въпроса дали в регламента се споменава задължителна квота, която се полага на всяка държава член, журналистът отговаря, че такава няма. Вместо квота в документа е предвидена формула, която взима предвид няколко основни критерия като брутен вътрешен продукт, брой и гъстота на населението на всяка от държава член. Тази формула дава ясна картина за капацитета и възможностите на национално ниво да се обслужват мигранти. Механизмът ще се прилага само в случай на кризисна ситуация, при която е налице значителна концентрация на пристигащи на едно място, и ако такава прилага преразпределение няма да се прилага.
Захариев обръща внимание и че задължителното прилагане на механизма за солидарност, както е зададен по презумпция, всъщност е донякъде условно. На практика той дава избор, защото позволява на държавите да предпочетат различни инструменти, с които да заявят своята подкрепа и съпричастност. Ако не желаят да предоставят убежище, механизмът им дава право да заменят приема на мигранти с оказване на финансова помощ. Тя се изчислява в съотношение, което взима предвид броя на отказаните мигранти, като за всеки от тях се заплаща 20 хиляди евро на човек. Друга възприета форма е т.нар. оперативна помощ, която предвижда заявяване на готовност за съдействие с логистика, техника и персонал по ясно изработен предварителен план.
Според него задължителният характер на механизма е наложителен въпреки силната съпротива, която предизвика сред редица държави членки, предимно от централната част на Европа. „Той има за цел действително да се облекчат страните, засегнати най-много от мигрантската криза, за които Комисията вече излезе с преходно становище. По новото законодателство за получаване на помощ напълно логично са определени четири страни: Италия, Испания, Гърция и Кипър.“
Разработен е и общ европейски подход за дигитален скрининг и събиране на данни още в момента на установяване на лицата. „Въвежда се правна фикция, според която не се приема автоматично, че въпросният кандидат за убежище е влязъл и се намира на територията на Съюза, както беше досега. Това заслужава да бъде подчертано, понеже е изключително иновативно като правно мислене. Досега процедурата за получаване на убежище, позволяваше до голяма степен физически и юридически пристигащите да пребивават и да се движат свободно в Европа. Тази правна фикция вече допуска, че макар физически лицето да е тук, то липсва юридически статут, който следва да бъде определен. За целта е необходим споменатият по-горе скрининг, след което мигрантът може да продължи нататък процеса по други процедури, които също са иновация в европейското законодателство. От една страна, той може да премине към регулярна процедура по предоставяне на убежище, каквато е валидна и в момента за целия ЕС. В другия случай остава в условията на гранична процедура с презумпцията, че все още не е влязъл в Съюза, което съответно ограничава значително правото му на придвижване. Това е и причината за отправените критики от страна на неправителствените организации, но с въведените нови правила за скоростна регистрация процесът се балансира,“ разказва още журналистът.
Нов момент в европейското законодателство също е въвеждането на дефиницията „сигурни по произход“, отнасяща се за трети страни. По този термин на европейско ниво се изготвя списък с група страни извън Европа, за които се смята, че притежават нормални и добри условия за живот, и в него фигурират Тунис, Мароко, Египет, Бангладеш и др. Това допълнително улеснява процеса за разглеждане на искания за убежище, тъй като идващите от тези страни, веднага се допускат до т.нар. гранична процедура и се разпределя към център за настаняване. Така отново са взети предвид техните основни права, тъй като влиза в сила скоростното скрининг администриране.
Според Захариев именно договореностите с трети страни и изясняването на правните отношения с тях вероятно са сред причините, довели до забавянето с приемането на единния пакт през 2024 г. От друга страна, с този аргумент донякъде се спекулира и употребява политически. „Ако отправната ни точка в тази дискусия е пикът на мигрантската криза, която беше 2015/2016 година, заедно с недоволствата особено в Германия, действително става дума за дълъг период от едни 10 години. Но реално погледнато, сегашните мерки и Пактът за първи път бяха презентирани през 2020 г., т.е. чисто технически обсъжданията и процедурите до приемането отнеха по-малко време. Тук не става дума за един-единствен акт, а за набор от близо 10-ина законодателни документа, повечето от които са регламенти. Те са взаимносвързани, защото Пактът е замислен като една система от всеобхватно законодателство. Той цели да внесе правна яснота, така че да има единство на законодателството на европейско ниво и възможно най-широк спектър от въпроси да бъдат обхванати.“
Пактът за миграция е продължение и усъвършенстван вариант на Дъблинската конвенция, която е първото подобно международно споразумение, прилагано от европейските страни. Впоследствие тя е инкорпорирана в правото на Съюза. Във времето конвенцията преминава три актуализации, известни като Дъблин I, II III, последната от които е през 2013 г., като накрая се превръща в регламент, който директно се прилага в държавите членки и няма нужда от транспониране. Идеята па Пакта е да замени т.нар. дъблинска система от правила, запазвайки най-доброто от нея. Основополагащият принцип в нея, валиден и до днес, гласи, че страната, която първа в момента на пристигане на мигранта, е отговорна за неговата регистрация.