Според прогнозите Рафал Тшасковски се очакваше да спечели с малка преднина първия тур на вчерашните президентски избори в Полша, но проевропейският кандидат отива на втори тур с десен съперник, който може да блокира програмата за реформи на премиера Доналд Туск.
Според екзитпол на института Ипсос Тшасковски, кмет на Варшава и кандидат на управляващата партия „Гражданска коалиция“ на Туск, ще получи 30,8 процента от гласовете, изпреварвайки кандидата на опозицията Карол Навроцки, който получава 29,1 процента.
Резултатите от екзитпола показват много по-малка разлика от очакваното и са сериозен удар за либерала Тшасковски, който през цялата кандидатпрезидентска кампания водеше в социологическите проучвания и вчера имаше пет процентни пункта преднина пред Навроцки. Двамата ще се класират за втория тур на изборите, който ще се състои на 1 юни.
„Много съм щастлив, че спечелих първия тур, но ни предстои още много работа“, заяви Тшасковски след публикуването на екзитпола.
Според Адам Генджвил, професор по политически науки във Варшавския университет, проучванията на общественото мнение „са дали грешни резултати и определено са подценили подкрепата за Навроцки“. Предизвикателството да спечелят на втори тур сега е еднакво трудно както за Тшасковски, така и за Навроцки, каза анализаторът и добави, че кампанията за спечелване на нерешилите за кого да гласуват избиратели ще бъде „много ожесточена“.
По-доброто от очакваното представяне на Навроцки идва въпреки поредицата от скандали, които съпътстваха кампанията му. Историкът и политически аутсайдер беше избран от Ярослав Качински, основател на ултраконсервативната партия „Право и справедливост“ (ПиС) и дългогодишен враг на Туск, посочва „Файненшъл таймс“.
Туск разчита на победата на Тшасковски на 1 юни, за да деблокира реформите, които бяха спрени от отиващия си президент Анджей Дуда, друг кадър на ПиС.
Навроцки обаче може да бъде подпомогнат на втория тур от гласоподавателите, които подкрепиха крайнодесния кандидат Славомир Менцен, който се класира на трето място с 15,4 процента от гласовете, съгласно резултатите от екзитпола на Ипсос, отбелязва британското издание.
Гжегож Браун, политик с антисемитски възгледи, който се разграничи от кандидатурата на Менцен, се очаква да заеме четвърто място с 6,2 процента подкрепа.
Качински избра Навроцки, за да разшири електората на ПиС и да повтори победата на през 2015 г. на слабо познатия Дуда, тогава сравнително неизвестен адвокат, който успя да отстрани действащия президент и съюзник на Туск.
Властта в Полша е предимно в ръцете на министър-председателя и парламента, отбелязва „Файненшъл таймс“.
На избори, лишени от важни политически дебати, и Тшасковски, и Навроцки поставиха сигурността на Полша на първо място в програмите си.
Навроцки твърди, че притежава по-добри възможности да си осигури постоянна военна подкрепа от страна на Вашингтон и по-рано този месец се срещна с американския президент Тръмп в Белия дом. Кандидатът на ПиС обаче не получи ясната подкрепа, която лагерът на Тръмп осигури на други неотдавнашни избори, особено на крайнодесни политици в Германия.
Тшасковски е изправен пред предизвикателството да мобилизира прогресивните гласоподаватели за втория тур, особено сред жените, които изиграха важна роля за победата на Туск на парламентарните избори през 2023 г., когато избирателната активност достигна рекордните 74 процента. Някои от тези гласоподаватели изразиха разочарованието си от неуспеха на правителството да отмени почти пълната забрана за аборти, наложена от предишното правителство на ПиС, на фона на вътрешните разногласия в коалицията на Туск.
В навечерието на вчерашните избори Туск също така се опита да представи Навроцки като проруски кандидат, тъй като неговата партия ПиС подкрепи Джордже Симион, ултранационалистически кандидат, който загуби втория тур на президентските избори в Румъния от проевропейския центристки кмет на Букурещ Никушор Дан. Туск заяви, че „Русия ликува“, след като Симион присъства на неотдавнашен митинг от предизборната кампания на Навроцки в Полша.
Неочаквано малката разлика на първия тур в Полша вероятно ще бъде засенчена от оптимистичното отношение на инвеститорите към Румъния, след като проевропейският центрист Никушор Дан спечели президентските избори в страната, каза Пьотър Арак, главен икономист във „Велобанк“ във Варшава.
Ако обаче Навроцки спечели на 1 юни, по думите на Арак, „определено ще има въздействие върху пазара в Полша, защото проевропейската програма на Туск ще остане в застой и коалицията му може дори да се разпадне“.
Преди първия тур дълго време Тшасковски беше фаворит за спечелване на изборите, но през последните седмици преднината му пред Навроцки намаля, посочва друго британско издание в. „Гардиън“.
Скоро след публикуването на резултатите от екзитпола Туск реагира в социалните медии. Той написа, че сега всичко е поставено на карта и добави, че „следващите две седмици ще решат бъдещето“ на Полша. „Нито крачка назад!“, каза той.
Напускащият президент Анджей Дуда е близък съюзник на предишното правителство на ПиС и поддръжник на Доналд Тръмп. Той се противопостави на промените, прокарвани от новата власт, и блокира някои решения, включително назначенията на посланици.
Победа на опозицията би удължила сегашната безизходица и би довела до години на политическа нестабилност.
Официалните резултати от първия тур, в който участваха 13 кандидати, се очакват днес или утре.
Поддръжниците на Славомир Менцен, либертариански кандидат от крайната десница, който в неделя зае трето място на първия тур, може да се окажат ключови за втория тур. Евроскептик, който е твърд противник на абортите и мигрантите, Менцен взе на прицел 1 милион украински бежанци в страната, обвинявайки ги, че се възползват от Полша, отбелязва „Гардиън“.
Големият брой гласове за Менцен подсказва, че той се е възползвал от разочарованието на избирателите, които искат да прекъснат двупартийното управление на страната.
В речта си след обявяването на резултатите Тшасковски предупреди избирателите, че Навроцки е „радикален“ политик и ще предизвика още по-голям смут в силно поляризираната политика на страната.
Междувременно Навроцки отправи директен призив към класиралия се на трето място Менцен, като призова него и избирателите му да му помогнат да „спаси Полша“ и да „спре похода на Доналд Туск към монокрация“.
Друг изненадващ резултат от 6,2 процента бе този на класиралия се на четвърто място Гжегож Браун. Срещу него се води разследване, след като той взе пожарогасител и изгаси свещите за Ханука в полския парламент в знак на протест срещу честването на еврейските празници, а преди две седмици Европейският парламент гласува за сваляне на имунитета му като европейски депутат.
В Полша проевропейският кандидат спечели с малка преднина първия тур на президентските избори, извежда в заглавие френският в. „Монд“.
Вотът е от решаващо значение за бъдещето на настоящото проевропейско правителство, както и за закона за абортите и правата на сексуалните малцинства, в деликатен за Европа момент поради продължаващата война в Украйна, възхода на крайнодесните партии и обтегнатите отношения със САЩ, отбелязва френското издание.
„Този резултат показва колко силни трябва да бъдем, колко решителни трябва да бъдем“, заяви Тшасковски пред своите поддръжници на закрития стадион в историческия град Сандомеж в Източна Полша.
Откакто коалицията на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск дойде на власт през 2023 г., ключови правителствени инициативи често бяха блокирани от отиващия си консервативен президент Анджей Дуда, посочва „Монд“.
Международната политика до голяма степен доминираше в предизборната кампания, особено въпросът за мястото на Полша между Европейския съюз и САЩ, подчертавайки сблъсъка между две различни политически концепции.
Социалните въпроси също изиграха важна роля в дебатите. Петдесет и три годишният Рафал Тшасковски обеща да подкрепи правото на аборт в страна, в която той е практически забранен, както и правата на ЛГБТ общността.
Четиресет и две годишният Навроцки, който казва, че се възхищава на Доналд Тръмп, твърди, че американският президент му е казал: „Ти ще спечелиш“, когато са се срещнали в Белия дом в началото на месеца.
Една евентуална победа на Тшасковски ще даде възможност на правителството да изпълни най-важните си ангажименти, които не бяха изпълнени от настоящата коалиция, което предизвика много разочарования, особено сред защитниците на правата на жените, включително на правото на аборт, посочва френското издание.
Полският държавен глава има ограничени правомощия, но има право на вето върху законодателни инициативи – прерогатив, който често се използваше от отиващия си президент. „При президент Навроцки правителството на практика ще бъде парализирано и това в крайна сметка може да доведе до разпадане на управляващата коалиция“, казва политологът Анна Матерска-Сосновска. По думите ѝ успехът му би означавал „на практика завръщане на популистите, с десетократна сила, най-късно след две години“ на следващите парламентарни избори.
Откакто Доналд Туск дойде на власт, Полша укрепва позициите си в Европа и заема ключова позиция на източния фланг на НАТО, където е изправена пред Русия. В този контекст, отбелязва Анна Матерска-Сосновска, президентските избори са „основополагащи“ не само за Полша, но и във връзка със стремежа „да се спре антидемократичната, популистка тенденция, която обхваща цяла Европа“.