Броят на жертвите на наводненията в Южна Корея поставя под въпрос готовността на страната за справяне с екстремни климатични явления

Година след като Южна Корея обеща да повиши готовността си за справяне с екстремни метеорологични явления вследствие на климатичните промени, експертите са на мнение, че свършената работа далеч не е достатъчна, още повече в идните десетилетия се очакват още повече внезапни и поройни дъждове, отбелязва Ройтерс.
Над 40 души изгубиха живота си за по-малко от седмица след проливни дъждове, в това число 13, удавили се в наводнен подлез в Чхеонджу. Тази статистика поставя под съмнение способността на държавата да се подготви за съсредоточени в даден район интензивни валежи.
Експертите отбелязват, че заделянето на необходимите средства не се е оказало гаранция за по-добра подготовка, защото разходите са били фокусирани по-скоро във възстановяването на щетите, отколкото в предотвратяването им.
Джеон Чан-сам,  професор по инженерни науки в университета "Индук" в Сеул и специалист по водните ресурси, посочва, че превенцията е решаваща за минимизиране на щетите и за спасяването на човешкия живот, но често е пренебрегвана, защото дивидентите от нея не са видими на момента за политиците и членовете на правителството.
"Хората обичат да използват изрази като "бърза реакция", "спешно възстановяване"... Но тогава климатичните бедствия вече са в ход", казва Джеон.
"Ако вложите пари в проекти за превенция, то тогава бихте намалили наполовина разходите за възстановяване на щетите", допълва той.
Джеон дава за пример проекта за монтаж на бариери с дистанционно управление на подлезите, изготвен след като наводнение блокира и отне живота на трима мотоциклетисти в подлез в Пусан през 2020 г. Този проект обаче така и не бе осъществен в много райони, изложени на внезапен приток на вода, включително Чхеонджу, казва професорът.
Днес президентът на страната Юн Сук-йол до голяма степен повтори призива си отпреди година, когато августовските наводнения от най-проливните дъждове, излели се над Сеул от 115 години, парализираха търговските зони на столицата и заляха ниско разположени квартали в богаташкия район Ганнам.
"Този тип екстремни промени на времето ще стане даденост, затова и ние сме длъжни да се отнасяме към него като към даденост и трябва напълно да се отървем от мисълта, че не сме способни да направим нищо по отношение на извънредните обстоятелства", заяви Юн по време на спешно кризисно съвещание.
Официалните служители обещаха да увеличат разходите по превенцията на щетите от природните бедствия, като правителството задели два трилиона вона (1,6 милиарда долара) през 2022 г., с 20 процента повече от похарченото предната година - според данни на министерството на вътрешните работи.
Южна Корея е планинска държава и урбанизирането направи много райони уязвими на свлачища, като в същото време подготовката да се реагира адекватно на екстремните климатични промени така и не ускори темповете си.
Изследване на корейската Метеорологична служба през 2020 г. показа, че разходите за покриване на имуществените щети са се утроили в сравнение със средните стойности през предходните десетилетия. Чхеонжу, където 13 души намериха смъртта си в наводнения подлез, е нов квартал, транспортен възел, който обслужва админинистративната столица Седжон. Районът е на река и в събота водата разби дига на място, определено за ново строителство.
Джун Ки-Чхеол, хидроинженер от Корейския институт за околната среда, е на мнение, че не се окачва средният годишен обем на дъждовете да скочи драстично между 2021 и 2040 г., а едно рязко увеличаване на "екстремните дъждове" би могло да бъде следствие от климатични промени.
"Специално разрушенията вследствие на наводненията ще продължат да се увеличават, като се има предвид, че се увеличава не само броят на валежите от подобна категория, но и броят на дните с такива валежи", отбелязва Джун в доклад през декември.
В числото на жертвите миналата седмица влизат и общо 20 загинали и изчезнали в планинската провинция Северен Кьонсан (Кьонбук), като повечето от случаите са след свлачища.
Професор Джеон от университета "Индук" заяви, че за жертвите трябва да бъдат обвинявани властите, които или са процедирали много бавно при наличната метеорологична информация, или пък не са създали система за предупреждение на гражданите.
Лий Съ-гон, професор по инженерни науки, работил в Сеулския университет, отчита, че има "над милион места" в страната, които са изложени на свлачища, но само една десета от тях са наблюдавани от държавните служби.
Лий също е на мнение, че регионалните управи обръщат по-голямо внимание на разходите по възстановяване на щетите от природните бедствия, отколкото на тяхното предотвратяване.
"Когато дойде време да се разпределя бюджетът за бедствията, местните власти в Южна Корея заделят 30 процента за мерки по превенцията, а останалите 70 чакат за щетите. В напредналите страни е обратното", отбелязва той.