Германските тайни служби ще имат повече правомощия при противодействието на шпионажа, борбата с тероризма и предотвратяването на саботажи, след като в петък Бундестагът (долната камара на парламента) подкрепи нов закон.
Реформата предоставя на Федералната разузнавателна служба (външното разузнаване) и Федералната служба за защита на Конституцията (вътрешното разузнаване) т. нар. оперативни правомощия, с които техни агенти ще могат да извършват хакерски атаки, да анализират данни с помощта на изкуствен интелект и при строги условия да проникват тайно в частни имоти, отбелязва в. „Берлинер цайтунг“. Министърът на вътрешните работи Александер Добринт определи законодателните мерки като „реформата на века“, а част от опозицията и защитници на дигиталните права предупредиха за опасност от масово следене в цифровото пространство, добавя германското издание.
Законопроектът в контекста на вътрешнополитическата ситуация
Законопроектът се състои от над 700 страници и бе одобрен от федералното правителство на 12 август, седмица след като на летището в Лайпциг беше открит дрон, натоварен с експлозиви. Германските власти обвиниха Русия за инцидента, но Москва отрече да има нещо общо със случая. В последно време в Германия редовно се появяват съобщения за безпилотни летателни апарати с неустановен произход, които са били забелязани над военни бази и други обекти, а миналия месец германската армия повиши нивото на риска от руски саботаж до „значително“
Успоредно с това вътрешнополитическата ситуация в Германия се промени, след като крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за малко не спечели абсолютно мнозинство в източната провинция Саксония-Анхалт на произведените на 6 септември регионални избори, а крайнолявата формация „Левите“ се класира на първо място на вота в столицата Берлин на състоялите се на 20 септември избори.
Високопоставени фигури от управляващата коалиция тогава заявиха, че и двете партии могат да създадат рискове, отбелязва Ройтерс. В германската федерална система отделните провинции имат собствени служби за вътрешно разузнаване, които са контролирани от регионалните правителства. Провинциалните разузнавателни звена споделят информация помежду си и си сътрудничат с Федералната служба за защита на Конституцията.
Политици и бивши служители от сферата на сигурността изразиха опасения, че агенциите могат да минат под контрола на министри от крайната десница или от крайната левица и че е възможно да изтече конфиденциална информация към Москва или, какъвто е случаят с Берлин – до групировки, разследвани по подозрение във връзки с организираната престъпност.
„Става въпрос за информация, свързана с подземния свят и това би било проблем в Берлин“, каза за Ройтерс Александър Хофман, ръководител на парламентарната група на Християнсоциалния съюз (ХСС) – баварската сестринска партия на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. „А в Саксония-Анхалт опасенията са свързани с Русия“, добави Хофман.
На 11 ноември Комисията по вътрешни работи на Бундестага гласува и подкрепи изменения на законопроекта на правителството за реформи, свързани с тайните служби. Включени бяха специални разпоредби, които дават възможност на федералната агенция за вътрешно разузнаване в определени случаи да ограничава сътрудничеството си с разузнавателните служби на отделните провинции.
Измененията бяха подкрепени от представителите на Християндемократическия/Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС), Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Съюз 90/Зелени“, пише в прессъобщение на Бундестага.
Подобни ограничителни мерки биха могли да бъдат предприети, ако „има конкретни основания да се смята, че сътрудничеството нанася значителна вреда... на федерацията или на някоя от федералните провинции“, се посочва в друго прессъобщение на германския парламент. Освен това ограничаването на сътрудничеството изисква съгласие от страна на „болшинството от органите за защита на Конституцията във федералните провинции“. Но в случай на непосредствена опасност Федералната служба за защита на Конституцията може да вземе едностранно решение за ограничаване на сътрудничеството си с регионалните разузнавателни агенции, пише още в прессъобщението.
Законопроектът, заедно с внесените в сряда изменения, беше приет от Бундестага два дни по-късно на поименно гласуване с 308 срещу 190 гласа и 61 въздържали се.
Министърът на вътрешните работи заяви в навечерието на парламентарния вот, че „Германия е мишена на хибридни заплахи“, поради което тайните служби трябва да се трансформират така, че да отговарят на равнището на европейските си партньори. Германия се нуждае от „истински тайни служби“, които да осигуряват реална защита от атентати и други терористични дейности, добави Добринт, цитиран от радио „Дойчландфунк“.
Нина Варкен, ръководителката на канцеларията на Фридрих Мерц, от своя страна заяви, цитирана от в. „Ханделсблат“, че това е „най-голямата в историята (на Германия) законодателна реформа, свързана с разузнавателните служби“.
С какви нови правомощия ще разполагат германските тайни служби
Новите мерки разширяват възможностите за разследване на тайните служби, като премахват някои административни пречки, пише в прессъобщение на германското вътрешно министерство. Въвеждат се например ясни правни норми за работата с инструменти за лицево разпознаване и изкуствен интелект, както и за по-нататъшното използване на тези данни за технологични разработки.
Реформата също така дава на разузнавателните агенции по-широки правомощия да предават тези данни на други държавни органи, като същевременно облекчава процеса по споделяне на информацията. Това бе и една от целите, заложени в коалиционното споразумение между консерваторите и социалдемократите. Вътрешното и военното разузнаване вече ще могат по-лесно да предават данни на Бундесвера.
Подобряват се и възможностите на тайните служби за достъп до информационни системи, като се въвеждат конкретни разпоредби за различните степени на намеса при широк спектър от свързани устройства – от смарт хладилници до лични мобилни телефони, пише още в прессъобщението на германското правителство.
Федералната служба за защита на Конституцията занапред ще може да съхранява превантивно събраните данни за по-дълъг период. Предвижда се данните за съдържанието да могат да се съхраняват от службите до шест месеца, а метаданните (техническата информация, която описва дадена комуникация, файл или действие, без да разкриват тяхното съдържанието) – до 13 месеца. Тези срокове са адаптирани към нормативната система на европейските партньорски служби, пише в прессъобщението.
Германското вътрешно разузнаване в бъдеще ще може не само да събира оперативна информация и да наблюдава отделни лица, но при определени условия негови агенти ще имат и правото тайно да проникват в жилища, отбелязва телевизия А Ер Де. Освен това вътрешното разузнаване вече ще може да извършва кибератаки срещу инфраструктурни съоръжения, използвани от терористи, да пренасочва трафика на данни, да изтрива информация, съхранявана за целите на планирани атаки, и целенасочено да разпространява невярна информация.
Друга новост е, че Службата за защита на Конституцията ще има право да разследва структури, които подпомагат организираната престъпност. При строго регламентирани изключения като информатори ще могат да бъдат привличани дори и 16- и 17-годишни лица, добавя „Берлинер цайтунг“.
Професионалната тайна на лекарите, психотерапевтите, адвокатите и журналистите става обект на особена защита. Разузнавателните служби няма да имат достъп до мрежата от камери и системата за биометрично разпознаване в реално време на Федералната полиция. Арестите и откритите обиски също остават правомощие единствено на полицията.
Критики на опозицията
Константин фон Ноц, експерт по вътрешната политика и заместник-председател на парламентарната фракция на „Съюз 90/Зелени“ определи част от законодателните мерки като прекалени. „Защитата на нашата свобода в никакъв случай не трябва да означава, че самите ние поставяме фундаментите ѝ под съмнение“, каза Ноц, цитиран от „Ханделсблат“. По думите му новите текстове са „недалновидни и представляват голяма грешка“.
Депутатът от АзГ Готфрид Курио обвини правителството, че превръща Федералната служба за защита на Конституцията в „Щази 2.0“. „Става въпрос за нещо повече от тотално наблюдение от страна на държавата. Целта е (изграждането на) една държава, в която лъжата е защитена от закона, една държава измамник и таен манипулатор“, каза Курио по време на първото обсъждане на законопроекта в Бундестага на 24 септември според официалната стенограма, публикувана на сайта на парламента. „Следвайки Гестапо и Щази, това правителство планира да систематизира нарушения на основните права, да манипулира, да саботира, да мами. С тези мерки за реорганизация Федералната служба за защита на Конституцията ще се превърне в Щази 2.0“, добави депутатът от АзГ.
„Александер Добринт създава нова германска тайна полиция“, каза Клара Бюнгер, говорителка по вътрешната политика на парламентарната фракция на „Левите“. По думите ѝ реформата премахва наложилото се в историята разделение между полицията и тайните служби. Правомощието на Федералната служба за защита на Конституцията да влиза тайно и без съдебен контрол в жилища и да извършва масово наблюдение чрез изкуствен интелект „създава един неконтролируем апарат, който потъпква основните права“, добави Бюнгер, цитирана от в. „Тагесшпигел“.