Бундесверът се готви за действие с дълъг списък от желани оръжия

Германската армия иска да закупи нови оръжия на стойност почти 400 милиарда евро. Експерти предупреждават: до момента на доставката им, оръжията може вече да са остарели, посочва "Франкфуртер рундшау".
Бундесверът иска да се подготви възможно най-бързо, за да защити Германия и Европа от евентуална заплаха от Русия. Войната в Украйна заплашва Европа, заяви федералният канцлер Фридрих Мерц през октомври. За тази цел Бундестагът отпусна милиарди. От началото на годината разходите за отбрана са изключени от ограниченията за дълговата спирачка. До 2029 г. правителството иска да инвестира 153 млрд. евро в отбраната. За да бъде армията отново боеготова, министърът на отбраната Борис Писториус иска, наред с другото, да реформира военната служба. Но инвестициите в оръжия и въоръжение също са на челно място в плановете.
Списъкът с желания на Бундесвера е дълъг. Списание "Политико" разполага с 39-страничен документ, в който Бундесверът подробно изброява сухопътните, въздушните, морските и космическите оръжия, които иска да закупи от 2026 г. нататък – на стойност 377 милиарда евро. За съдържанието на списъка съобщи и "Тагесшпигел". На фона на тази сума бюджетът за отбрана за 2026 г. от 108 млрд. евро бледнее…
Бундесверът планира да инвестира милиарди евро в нови оръжия от следващата година
Според доклада, в списъка с желания на Бундесвера са включени, между другото:
•    650+ бронирани машини (тип "Пума")
•    550+ мобилни противовъздушни системи (тип "Скайрейнджър 30")
•    12 разузнавателни дрона (тип "Луна НГ")
•    Системата за противовъздушна отбрана "Ирис-Т"
•    Геостационарни комуникационни спътници и друга инфраструктура за космическа сигурност
•    15 изтребителя Ф-35
•    4 самолета за морско наблюдение "Боинг Р-8А Посейдон"
"Политико" отбелязва, че няколко от най-скъпите нови проекти на Бундесвера не са на сушата, морето или във въздуха, а в орбита. Списъкът включва сателитни програми на стойност над 14 млрд. евро, които предвиждат нови геостационарни комуникационни спътници, модернизирани наземни контролни станции и, най-амбициозният проект, сателитна констелация в ниска околоземна орбита на стойност 9,5 милиарда евро, която да осигури постоянна и устойчива на смущения връзка за войските и командните пунктове.
Според "Ханделсблат"  обаче много от поръчките ще бъдат готови за употреба едва през следващото десетилетие. А "Политико" отбелязва, че за някои от тях все още няма ясен срок на изпълнение. Това крие риска, че поръчаните сега оръжия може да са вече остарели към момента на доставката.
Гундберт Шерф, съосновател на стартиращата компания за дронове "Хелзинг", изразява в интервю за "Ханделсблат"опасения, че германската армия не поръчва достатъчно дронове. "В момента сме намерили формулата: танкове и дронове. Звучи равностойно", обясни Шерф. "Реалността обаче е, че ако погледнем всички планове, разпределението на бюджета все още е 99 към едно. Това не отразява нито опита на Украйна, нито развитието през следващите години." Шерф, чиято компания изнася в Украйна дрона камикадзе HX-2 за фронтова употреба срещу руски цели, също така посочва, че "80 до 90 процента от загубите и от двете страни [Украйна и Русия – бел. ред.] се дължат на дронове“,
Оценките на Шерф противоречат на изявленията на главния изпълнителен директор на "Райнметал" Армин Папергер, който изрази скептицизъм относно решаващата роля на дроновете във войната в интервю за "Ханделсблат".
"Но факт е, че настоящата война показва, че войните все още се водят с танкове и ракети. Това няма да се промени в бъдеще", каза Папергер пред вестника. "В момента има много от тези разкази, които твърдят, че бъдещите войни ще се водят само с дронове. Мисля, че това са глупости."
Експерти предупреждават за погрешни инвестиции на германската армия
Двама експерти, Нийл Фъргюсън и Мориц Шуларик,  посочват, че "воденето на война е тясно свързано с технологичните иновации". Нийл Фъргюсън е историк, а Шуларик е президент на Института за световна икономика в Кил. Според "Билд"  експертите продължават да критикуват факта, че от 2022 г. само 1 % от бюджета се инвестира в научноизследователска и развойна дейност, а в същото време производството е в застой. Германия е единствената страна в Европа, която разполага с индустриалната база, необходима за постигането на целите.
Ето защо експертите призовават за създаването на централен орган – Съвет по отбранителната промишленост, посочва "Билд". Той трябва да свърже граждански и военни предприятия с цел въоръжаване. Ако са необходими повече средства, могат да бъдат емитирани европейски облигации за отбрана.