Четиридесет и пет продемократични активисти бяха осъдени по обвинения за нарушаване на законa за националната сигурност в Хонконг

Върховният съд в Хонконг тази сутрин осъди 45 продемократични активисти на затвор от четири до десет години за нарушаване на новия закон за националната сигурност. Те бяха обвинени и съдени за участието си в неофициалните първични избори през 2020 г.
Най-мащабното дело, свързано с националната сигурност започна през януари 2021 г., когато над 50 души бяха задържани при масова полицейска операция, съобщи американското Национално обществено радио (Ен Пи Ар).
На 47 от тях бяха повдигнати обвинения за подривна дейност срещу държавната власт, които предвиждат максимална присъда от доживотен затвор. Сред тях са юристът Бени Тай, бившият студентски лидер Джошуа Уонг и лидерите на опозиционната партия Ву Чивай и Алвин Юн. По време на процеса 31 души се признаха за виновни, докато други 16 отказаха да го направят, припомни китайската информационна агенция Синхуа. В края на май съдът призна за виновни 14 от тях, а двама бяха оправдани.
„Участието в избори и опитът за спечелването им вече е престъпление, което може да доведе до десет години затвор в Хонконг“, коментира след обявяването на присъдите тази сутрин Мая Ван, асоцииран директор за Китай в правозащитната организация „Хюман райтс уоч“. „Днешните тежки присъди срещу десетки видни демократични активисти отразяват колко бързо са се влошили гражданските свободи и независимостта на съдебната система в Хонконг през последните четири години, откакто китайското правителство наложи драконовския Закон за националната сигурност в града“, добави тя.
Суровите наказания срещу т.нар. продемократична група „Хонконг 47“ подчертават как правната система в специалния административен район продължава репресиите, на които Хонконг бе подложен след масовите продемократични протести преди пет години, както и решимостта на властите да продължат да преследват дългогодишни опозиционни лидери, които според тях са били начело на съпротивата в града, отбелязва „Вашингтон пост“.
Всички осъдени са хонконгци, които са се ангажирали да се борят за повече демократични права и срещу правното и политическото навлизане на Пекин в управлението. При признаването на подсъдимите за виновни през месец май, съдът посочи, че те са планирали да използват първичните избори, за да добият политическа власт, а след това да нарушат работата на законодателния орган на Хонконг, като блокират и наложат вето върху бюджета на правителството.
Идеята на организатора Бени Тай, който получи най-високата присъда от 10 години затвор, е била чрез този метод да се ускори демократизацията на Хонконг, а първичните избори са имали за цел да изберат най-жизнеспособните кандидати, които да осигурят на продемократичния лагер мнозинство в законодателния орган. Планът е съществувал месеци преди приемането на закона за националната сигурност, пише изданието.
В неофициалните първични избори, проведени през юли 2020 г., участваха 610 000 гласоподаватели и се очакваше победителите в тях да бъдат номинирани за официалните избори, припомня американската телевизия Ен Би Си. Властите обаче отмениха официалните парламентарни избори, позовавайки се на рисковете за общественото здраве по време на пандемията от КОВИД-19.
При обявяване на решението си по-рано днес съдът съобщи, че присъдите са били намалени за обвиняемите, които са казали, че не са знаели, че планът е незаконен, но отхвърлиха доводите на някои от обвиняемите, че схемата никога не би се осъществила, като посочиха, че „всички участници са положили всички усилия, за да я направят успешна“.
„Това е несправедливо лишаване от свобода. Те не бива да бъдат държани в затвора и един ден“, каза Чан По-ин, съпруга на подсъдимия Леун Куок-хун.
Знаковият съдебен процес, включващ най-големия брой обвиняеми за дело, свързано с националната сигурност, беше разглеждан и като показател за това доколко стриктно властите ще прилагат новия закон, който влезе в сила през 2020 г.
„Сега съдилищата рядко се отклоняват от правителствения наратив“, каза Ерик Лай, научен сътрудник в Центъра за азиатско право в Джорджтаун. „Съдиите се стремят да поддържат линията на правителството, използвайки тяхното определение за продемократични протести, вместо да придават тежест на защитата на правата и свободите“, добави той.
Кои са осъдените
Сред осъдените 45-ма активисти има представители на цялата гама на някогашната мощна опозиция в Хонконг: политици, активисти, социални работници и лидери на общности, пише „Гардиън“. Сред тях са някои от най-разпознаваемите лица на съпротивата срещу ръководените от Пекин репресии срещу продемократичния лагер на някогашната жизнена политическа сцена в Хонконг, отбелязва изданието и допълва, че част от осъдените вече са били в затвора. За много от тях обаче това е първа присъда.
Бени Тай, 68 г., е обвинен от прокурорите, че е основен подбудител на плана за първични избори, а от Пекин - че е „злостен предател“. Професор по право и активист, Тай преди това е бил в затвора заради участието си в „движението на чадърите“ през 2014 г. Той е публикувал манифест, в който е изложил план за принуждаване на правителствата в Хонконг и Китай да възстановят автономията и демокрацията на Хонконг. Първичните избори и спечелването на поне 35 места в 70-местния законодателен орган бяха част от този план. Тай се призна за виновен и е осъден на 10 години затвор.
Младият активист Оуен Чоу получи втората по продължителност присъда - седем години и девет месеца лишаване от свобода.
Друг виден активист, който беше осъден е Джошуа Уонг - студентски активист и политик. 28-годишният мъж е бил в затвора, където излежа други присъди, свързани с протестите. Уонг е сред групата млади активисти, придобили известност по време на 79-дневните протести на „движението на чадърите“ през 2014 г., които настояваха за всеобщо избирателно право за жителите на Хонконг. След това той стана съосновател на продемократичната политическа партия „Демосисто“, която бе официално разпусната след въвеждането на закона за националната сигурност. Уонг се призна за виновен и е осъден на четири години и осем месеца затвор.
Клаудия Мо е един от най-демократично настроените законодатели в Хонконг и основателка на Гражданската партия. След ареста ѝ беше отказано освобождаване под гаранция заради разговорите в приложението „УотсЪп“, които е водила с чуждестранни медии. Мо се призна за виновна и беше осъдена на четири години и два месеца.
Гордън Нг е хонконгско-австралийски гражданин с двойно гражданство, обвинен, че е бил организатор на първичните избори, което той отрича. Нг не се призна за виновен и е осъден на седем години и три месеца.
Тридесет и четири годишната Гуинет Хо Куай-лам е бивша репортерка на “Станд нюз“. Тя стана известна по време на протестите през 2019 г., които отразяваше от първа линия, предавайки на живо от железопътна гара в Хонконг, когато банди нападаха протестиращи и пътници, а след това и самата нея. По-рано тя е казвала, че няма да напусне Хонконг, защото „цената на изгнанието е по-непоносима за мен от всичко друго“. Хо, която не се призна за виновна, е осъдена на седем години затвор.
Леун Куок-хун, известен още с прякора си „Дългата коса“, е известен активист и бивш политик. Преди да бъде арестуван, 68-годишният мъж е водил радиопредаване. През 2017 г. той беше изключен от Законодателния съвет на Хонконг, след като заедно с трима други продемократични политици подмениха клетвите си за вярност към Китай по време на церемонията по полагане на клетва. Тогава Леун се опита да се закълне под разпънат жълт чадър - символ на продемократичното движение. Сега той не се призна за виновен, но е осъден на шест години и девет месеца.
54-годишната Карол Ман-е е бивша стюардеса и бивш председател на Конфедерацията на профсъюзите в Хонконг и член на Лейбъристката партия. Тя е участвала в създаването на профсъюза на “Бритиш еъруейс“ в Хонконг. Карол няма криминално досие и не се е кандидатирала за избори до първичните избори, които губи. Тя се призна за виновна и е осъдена на четири години и пет месеца.
Хелена Уонг е пенсионирана университетска преподавателка и бивш член на Законодателния съвет. През 1989 г. става съоснователка на една от първите продемократични партии в Хонконг - Обединени демократи, която по-късно се превръща в Демократическата партия. Уонг не се призна за виновна. Тя беше осъдена на шест години и шест месеца.
Бившият районен съветник Ли Юе-Шун пък е един от двамата души, които се отърваха от съдебен процес. „Мисля, че оправдаването ме натовари с по-голяма отговорност - как мога да използвам по-добре свободата, която не съм загубил“, коментира 31-годишният мъж пред Радио Франс Интернасионал.
Той беше пуснат под гаранция след две седмици задържане. Въпреки това строгите условия го държат „в капан“ в Хонконг в продължение на близо 1200 дни. Паспортът му е конфискуван и му е забранено да говори публично по начин, който се счита за застрашаващ националната сигурност.
„През тези три години, които бих определил като изпитание, аз наблягах на това, че няма да позволя животът ми да бъде унищожен“, каза Лий.
Вътрешни и международни реакции
Повече от 300 души дойдоха тази сутрин, за да подкрепят подсъдимите в дъждовната сутрин, като се наредиха пред съда с разтворени чадъри. Близо до тях бяха разположени въоръжени полицаи. За представителите на обществеността бяха запазени само пет места в основната съдебна зала, предаде „Вашингтон пост“.
Постановените присъди предизвикаха и бърза международна реакция. 
САЩ определиха процеса като „политически мотивиран“, съобщи Би Би Си. Консулството на Вашингтон в Хонконг заяви, че САЩ категорично осъждат присъдите на 45-те продемократични застъпници и бивши депутати.
„Обвиняемите бяха агресивно преследвани и хвърлени в затвора за мирно участие в нормална политическа дейност, защитена от Основния закон на Хонконг“, се казва в изявлението. „Призоваваме Пекин и властите в Хонконг да прекратят политически мотивираните съдебни преследвания срещу граждани на Хонконг и незабавно да освободят всички политически затворници и лица, лишени от свобода заради мирното им застъпничество за права и свободи.“
Австралийската министърка на външните работи Пени Уонг заяви, че нейното правителство е „сериозно обезпокоено“ от присъдите за австралийския гражданин Гордън Нг и останалите активисти. Тя съобщи, че Австралия е изразила сериозни възражения пред китайските и хонконгските власти във връзка с продължаващото широко прилагане на закона за национална сигурност. „Това е враждебна демонстрация на решителните репресии срещу хонконгците, които се осмеляват да се изправят и да говорят за правата си“, каза в изявление след произнасянето на присъдите Анна Куок, директор на Съвета за демокрация на Хонконг, застъпническа организация със седалище във Вашингтон.
Пропекинското правителство използва процеса, за да „разчисти сметките си“ с продемократичния лагер, каза Джон Бърнс, почетен професор в Хонконгския университет. „Централните власти използват процеса и за превъзпитание на населението на Хонконг“, добави той.
Стефан Ортман, асистент по политика в Хонконгския университет „Метрополитън“, посочи, че присъдата „създава прецедент за строгостта на наказанията за политическо дисидентство“. Продемократичното движение сега е „силно отслабено“, а „автоцензурата се е превърнала в норма и все по-малко хора открито се присъединяват към продемократичния лагер“, допълни той.
Активистите обаче твърдят, че издадените присъди далеч не означават пълна победа за Пекин. „Това не означава, че правителството в Пекин печели сърцето на хората“, каза Съни Чун, активист, който също се е кандидатирал на първичните избори през 2020 г., но след това избяга от Хонконг и живее в САЩ. „Те може и да са щастливи в известен смисъл, защото цялата опозиция е заличена, но в същото време загубиха цяло поколение. Те нямат доверието на хората“, допълни той.
Според анализатори присъдите идват в деликатен момент за Хонконг, тъй като в бъдещата администрация на Тръмп има много поддръжници на продемократичното движение, които отдавна се застъпват за по-големи свободи за населението. Сенатор Марко Рубио, когото Тръмп посочи като бъдещия държавен секретар, е един от вносителите на законопроекта, който проправи пътя за американските санкции срещу правителството на Хонконг и многократно се е срещал с активисти като Джошуа Уонг.
Тайван също осъди Китай заради произнесените присъди. Говорителката на президентската канцелария Карен Куо каза, че „демокрацията не е престъпление“ и решително осъди "използването на съдебни мерки и несправедливи процедури от страна на китайското правителство за потискане на политическото участие и свободата на словото на продемократичните активисти в Хонконг“, се казва в изявление, цитирано от американското издание „Барънс“.