На второ място е Партията на свободата с 25 депутати, следвана от Народната партия за свобода и демокрация – с 23, Зелените леви-Партията на труда – с 20 и Християндемократическият призив - 19, според екзитпола.
Първите коментари в тв предаването бяха, че големият губещ на предсрочните избори е Герт Вилдерс: от 37 депутати пада на 25. Всъщност Вилдерс предизвика тези предсрочни избори: в началото на юни той вкара страната в политическа криза, изтегляйки министрите си от управляващата коалиция заради спор за мерките срещу миграцията.
Всички проучвания в кампанията сочеха за победител крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс. Едва вчера проучванията показаха, че петте партии, които днес бяха огласени като първите пет в новия парламент, са близо една до друга.
Сбъднаха се прогнозите, че и в новия парламент ще има 15 партии, колкото и в предишния. Има обаче една разлика: изпада партията Нов социален договор, която имаше 20 депутати; с 2 депутати влиза отново 50ПЛЮС, партията на възрастните. Общо 27 партии участваха днес в изборите.
Кои партии ще са още в новия парламент според първия екзитпола?
ДА21 – 9 депутати, Форумът за демокрация – 6, Фермерско гражданско движение – 4, Денк, Партията за защита на животните, Социалистическата партия и Реформистката политическа партия – по 3, Християнският съюз – 2 и „Волт“ – 1.
Коментирайки екзитпола, Рем Кортевег, старши научен сътрудник в Института по международни отношения Клингендал в Хага, заяви пред „Гардиън“, че „когато става въпрос за сформиране на ново правителство в Нидерландия, резултатите от изборите не са краят, а началото“. Бърз преглед на резултатите от изборите обаче показва, че Д66, Народната партия за свобода и демокрация, Зелените леви-Партията на труда и Християндемократическият призив имат достатъчно депутати да сформират правителство без Вилдерс.
Избирателната активност е 76,3 процента, което е по-ниско от предишните избори през 2023 г., когато избирателната активност беше 77,75 процента, пише сайтът „Ню“.