Дебатите за евтаназията и асистираното самоубийство се разгоряха едновременно в две силно религиозни страни

Почти в навечерието на Страстната седмица, на финала на която е най-големият християнски празник – Възкресение Христово, в две европейски страни със силни католически традиции темата за евтаназията и асистираното самоубийство се разгоря с пълна сила, обобщават италиански, испански, френски и британски медии.
В Испания на 26 март беше евтаназирана 25-годишната Ноелия Кастильо. Ден преди това в Италия чрез асистирано самоубийство от този свят си отиде 55-годишна жена, идентифицирана в медиите само с псевдонима Либера.
Случаят с Ноелия Кастильо от четири години е гореща тема в Испания, където от 2021 г. са декриминализирани евтаназията и асистираното самоубийство, обобщават Франс прес, Би Би Си, Асошиейтед прес, „Фигаро“, „Брют“ и Бе Еф Ем Те Ве. Младата жена е имала нелек живот. След раздяла на родителите й в даден момент тя се е озовала в социални институции. Три пъти след това тя е била жертва на сексуални посегателства. През годините Ноелия е направила два опита да сложи край на живота си. Последният е през 2022 г. Тогава тя се хвърля от петия етаж на кооперация, но оцелява с тежки травми. Парализирана е от кръста надолу, не може да контролира червата и пикочния си мехур и е обречена на инвалидна количка.
Заради страданията, които изпитва, Ноелия решава да се обърне към държавата, за да получи право на евтаназия и следва дълга процедура, прераснала и в съдебна битка с баща й. В отговор на молбата й за евтаназия Комисията за гаранция и за оценка – органът, който взима решения относно прилагането на законодателството за евтаназията и асистираното самоубийство в Испания – преценява, че искането на Ноелия е основателно. В страната през 2021 г. е приет закон, който постановява, че всеки човек, който е в съзнание и който страда от сериозно и нелечимо заболяване или хронично и инвалидизиращо състояние, може да поиска помощ за умиране, ако отговаря на определени условия, припомня Франс прес. Комисията за гаранция и оценка е съставена от медици, адвокати и експерти по биоетика. Те оценяват състоянието на пациента и взимат решение. В случая с Ноелия Комисията е стигнала до извода, че нейното състояние е сериозно и необратимо и че младата жена изпитва сериозно, хронично и влошаващо качеството й на живот страдание, припомня Асошиейтед прес.
Но нещата не приключват дотук. Бащата на Ноелия се противопостави на решението на дъщеря си и на мнението на Комисията чрез съдебен иск и малко преди евтаназията на младата жена, насрочена за август 2024 г., съд я спря, припомнят медиите. Бащата на Ноелия твърди, че дъщеря му има психически проблеми, които влияят на обективната й преценка и че тя не е в състояние да взима осъзнати решения за живота си и това трябва да го направят нейните близки. В усилията си бащата на Ноелия е подпомаган от испанската ултраконсервативна организация „Християнски адвокати“.
През 2025 г. Ноелия отново задейства процедурата, за да бъде евтаназирана. Баща й отново се противопоставя по съдебен път. Нещата стигат до Върховния съд в Мадрид, който в края на февруари се произнася в подкрепа на искането на Ноелия и срещу баща й. Бащата не се примири и нещата стигнаха и до Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който отхвърли опитите за блокиране на процедурата по евтаназия.
Медийното внимание относно случая с Ноелия Кастильо беше подсилено от факта, че става дума за млада жена, искаща евтаназия. Според близките на Ноелия тя е имала психически проблеми и разстройство на личността още като тийнейджърка. Майката на Ноелия също беше против нейното искане за евтаназия, но за разлика от бащата на младата жена, никога не му се е противопоставяла по съдебен път. 
Ноелия Кастильо беше евтаназирана на 26 март в специализирана клиника на около 40 километра от Барселона. По нейно искане никой от близките й не е присъствал на процедурата, при която медицинско лице влива смъртоносна субстанция. Малко преди това Ноелия се е сбогувала с майка си, но не е поискала да се види с баща си.
Пред клиниката присъстваха представители на асоциацията, подкрепяща бащата на младата жена. А асоциация „Право на достойна смърт“, подкрепила Ноелия в нейната битка, заяви, че ще работи по промяна на закона за евтаназията и асистираното самоубийство, така че да не се стига до намеса на трето лице във вече разрешена процедура по евтаназиране или асистирано самоубийство.
Ден преди Ноелия да бъде евтаназирана, испанската телевизия „Антена 3“ излъчи интервю с нея. "Искам да си тръгна сега в покой, да спра да страдам, това е", заяви Ноелия в последното си интервю за испанска медия, излъчено в сряда по телевизия "Антена 3". Тя описа живота си като пълен със страдания и белязан от сексуални агресии. "Не мога повече. Не издържам повече на тези болки", каза Ноелия и допълни, че "щастието на един баща, на една майка или на една сестра не могат да надделяват над щастието на тяхната дъщеря", визирайки семейството си, което не я подкрепи в нейното решение.
По повод смъртта на младата жена Испанската епископална конференция заяви, че един истински и хуманен отговор на страданието не може да бъде предизвикване на смърт, а по-скоро осигуряване на подходящи грижи за страдащия, предаде Франс прес.
Според Полония Кастеланос, председателка на „Християнски адвокати“, семейството на Ноелия е дълбоко разочаровано от изхода на случая с нея и смята, че испанското правителство е изоставило младата жена и се е провалило, като й е позволило да умре. „Смъртта е последен вариант, особено, когато става дума за млад човек“, казва Кастеланос, цитирана от Асошиейтед прес. Според нея фактът, че законът за евтаназията е бил приложен спрямо човек, който според близките му има психически проблеми, говори, че този закон трябва спешно да бъде отменен. „Казаха ни, че това е един закон, който ще се прилага в най-изключителни случаи, спрямо хора, които са много болни, които на практика умират. А тук ние виждаме, че той се приложи, за да се сложи край на живота на едно момиче, което е само на 25 години, което имаше целия си живот пред себе си и което страдаше от едно лечимо заболяване“, заяви Полония Кастеланос.
Федерацията на асоциациите на инвалидите в Испания призова да се подобрят ресурсите за хората с увреждания, с хронични заболявания или със състояния, които ги правят силно зависими от другите. “Преди да се улеснява смъртта, системата трябва ефективно да гарантира условия за достоен живот“, казва Хавиер Фонт, председател на Федерацията, цитиран от Асошиейтед прес.
Испания е една от деветте европейски страни, имащи закон за достъп до евтаназията и асистираното самоубийство, припомня Асошиейтед прес. Критериите за такъв достъп варират според страните. Асистираното самоубийство е когато пациентите сами приемат чрез вливане или перорално летална доза от субстанция или медикамент, преписани им от лекари. Евтаназията е когато лекар или друг здравен работник при строги условия дава под формата на смъртоносна инжекция този медикамент по искане на пациента. Но за да се стигне и до двете форми на помощ за умиране, трябва да бъдат изпълнени редица критерии, дефинирани в съответното национално законодателство.
Откакто Испания прие своя закон в тази насока преди пет години, 1123 души са се възползвали от него. Данните са към края на 2024 г., отбелязват Франс прес и Асошиейтед прес. Само през 2024 г. разрешение за евтаназия или асистирано самоубийство е било дадено на 426 пациенти, допълва Би Би Си.
Случаят с Ноелия е първият, в който се стига до съд от влизането в сила на закона преди пет години, отбелязва Би Би Си.
Историята на Ноелия породи и много фалшиви новини, припомня изданието „Паис“. Едната от тях беше, че Ноелия е станала жертва на сексуални посегателства в социалните институции, на които е била поверена в даден момент от живота си. Източници от Главната дирекция за защита на децата и на юношите заявиха, че не е имало регистриран никакъв инцидент от сексуално естество спрямо Ноелия, докато тя е била настанена в подобни институции в периода юли 2015 г. – февруари 2019 година. 
Друга невярна новина беше, че Ноелия е била изнасилена от група непридружавани мигранти и този епизод е довел до опита й за самоубийство, при който тя се е парализирала трайно от кръста надолу, допълва „Ел Паис“.  Ноелия никога не е споменавала, че е станала жертва на насилие от страна на мигранти. Тя е говорила за три епизода на сексуално насилие. Първият е бил от нейния приятел, който след четиригодишна връзка я е изнасилил, докато тя е била под въздействие на сънотворно лекарство, припомня „Паис“. После двама души са направили опит да я насилят в дискотека. Накрая трима души са я малтретирали сексуално пак в дискотека, малко преди да тя се хвърли от петия етаж.  
Въпреки че Ноелия никога не е казвала, че е била жертва на непълнолетни непридружавани мигранти, в реакция на новината за евтаназирането й лидерът на испанската крайна десница „Вокс“ Сантяго Абаскал заяви: „Много съм разтърсен от тази новина. Държавата отне една дъщеря от родителите ѝ. Непридружавани мигранти я изнасилиха. А решението, което ѝ даде държавата, беше да я самоубие. Испания на Санчес е един филм на ужасите“, припомнят „Фигаро“ и „Паис“. Партията на Абаскал защитава традиционните християнски ценности и е противник на абортите и на евтаназията, допълват изданията.
В една година, в която в Испания ще има редица регионални избори, темата за Ноелия логично придоби и политическо измерение, както показва реакцията на лидера на „Вокс“. Подобни коментари имаше и от други представители на крайнодесните среди, обвързали случая с Ноелия и цялостната политика, водена от правителството на социалиста Педро Санчес.
Евтаназирането на младата жена беше коментирано завоалирано и от лидера на опозиционна Народна партия Алберто Нунес Фейхо. „Едно справедливо общество не измерва своя напредък по това колко смъртни случаи допуска, а по това колко живот съхранява до самия му (естествен) край. Защото човешкият живот е достоен. Винаги“, отбеляза той, без да споменава конкретно името на Ноелия Кастильо, пише изданието „Конфиденсиал“. В програмата, с която Народната партия се яви на парламентарните избори в Испания през 2023 г., се подчертаваше необходимостта от национален закон, който да гарантира „благосъстоянието и подкрепата на пациентите в напреднал и терминален стадий, за да разполагат тези хора със здравна и емоционална подкрепа“, припомня испанското издание.
В Италия, в която няма закон за евтаназията и асистираното самоубийство, ден преди евтаназирането на Ноелия, медиите съобщиха, че 55-годишна италианка, страдаща от трайно инвалидизиращата множествена склероза, е сложила край на живота си в Тоскана чрез разрешено от властите асистирано самоубийство, припомнят „РАИ Нюз“, „Република“, „Стампа“, „Месаджеро“, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи Ком 24“ и др. Медиите идентифицираха жената като Либера, пояснявайки, че това не е истинското й име. Случаят й се следеше от две години. 
Историята на Либера беше една от няколкото, свързани с темата за евтаназията и асистираното самоубийство, разтърсили Италия в последните 20 години.
На 20 февруари 2006 г. умира Лука Кошони, италиански икономист, политик и изследовател, страдащ от амиотрофична латерална склероза. Преподавател по икономика в университета във Витербо, роденият през 1967 г. Кошони е диагностициран през 1995 г. с тежкото заболяване, докато тренира за участие в маратон в Ню Йорк. Диагнозата му нанася тежък удар, но не го сломява и той се посвещава на политиката, като се кандидатира за член Националния комитет на Италианската радикална партия. Тя се бори за повече граждански права, включително за повече научни изследвания относно действието на стволовите клетки. Това е и централна тема в програмата на партията на парламентарните избори през 2001 година. За тези избори Лука Кошони се кандидатира за депутат, но не е избран. Получава обаче подкрепата на редица учени, в това число и на нобелови лауреати и през 2002 г. създава асоциация, носеща неговото име. Тя се бори в защита на изследванията със стволови клетки, на изкуственото оплождане и на разрешаването на евтаназията и асистираното самоубийство. Лука Кошони умира в дома си в Орвието, след като отказва трахеотомия, която би удължила живота му, но би го обрекла на трайно привързване към животоподържащи системи.
След смъртта му асоциацията, носеща неговото име, продължава борбата на Кошони срещу съществуващите забрани в Италия за изследвания със стволови клетки, за насърчаване на изкуственото оплождане и за подпомагане на неизлечимо болни пациенти да бъдат евтаназирани в съседна Швейцария. Председател на асоциация през 2006 г. след смъртта на Лука Кошони е Пиерджорджо Уелби. Роден през 1945 г., Уелби е поет, художник и активист, диагностициран още на 17-годишна възраст с мускулна дистрофия. Състоянието на Уелби е толкова тежко, че той не може да диша сам от 1997 година. През 2006 г., след смъртта на Лука Кошони, Уелби заявява открито, че отказва лечението, което го поддържа жив. Това веднага поражда полемика и предизвиква разделение в обществото и политиката. Либерални политици подкрепят решението на Уелби, докато консервативни политици, църквата и Ватиканът се противопоставят. След три месеца борба молбата на Уелби е удовлетворена, той е упоен и е разкачен от апарата, който поддържа дихателната му дейност по време на акция на гражданско неподчинение, организирана от асоциацията „Лука Кошони“, припомня „Скай Ти Джи 24“. Умира на 20 декември 2006 г.
Друг известен в Италия случай е този на Елуана Енгларо. Тя е студентка по литература в католическия университет „Свето Сърце“ в Милано. На 18 януари 1992 г. на връщане от купон, тя губи контрол над автомобила, който управлява и се забива в стена. По това време Елуана е само на 21 години. Младата жена получава черепно-мозъчна травма и фрактура на прешлен, в резултат на която остава парализирана. Изпада веднага в кома. Дванайсет месеца по-късно лекарите установяват, че състоянието й необратимо. Родителите на Елуана са информирани от неин приятел, че тя му е казвала, че би искала да умре, ако някой ден изпадне в подобно състояние, вместо лекарите да упорстват да поддържат живота й. Ето защо родителите на Елуана започват да се борят за изпълнение на волята на дъщеря им. Те настояват да се спре апаратурата, с която е захранвана Елуана. Следва дълга съдебна битка, в която се намесват и консервативни политически среди. В крайна сметка Елуана Енгларо е прехвърлена от близките си в клиника в областта Фриули Венеция Джулия, в която през 2009 г. здравната система се е децентрализирала от националната система. Там в клиника в град Удине е преустановено храненето на Елуана и тя умира на 9 февруари 2009 г., припомня „Скай Ти Джи 24“.
Другият известен случай е този на италианския диджей Фабо, чието истинско име е Фабиано Антониани. Бунтар, страстен почитател на музиката, но и на мощните мотори и коли, диджей Фабо претърпява автомобилна катастрофа през 2014 г., която го оставя сляп и напълно парализиран. Той решава, че не може да продължи да живее така и предприема постъпки, за да му бъде позволено да умре достойно. След като тези усилия в Италия не водят до нищо, едва-що навършил 40 години, диджей Фабо отпътува в Швейцария, където на 27 февруари 2017 г. е подложен на асистирано самоубийство. Помощ за това му оказва асоциация "Лука Кошони". Нейният тогавашен ръководител Марко Капато съпровожда диджея до Швейцария в последните му мигове, а после сам се предава на италианското правосъдие, което започва дело срещу него, тъй като в Италия нито евтаназията, нито асистираното самоубийство са легализирани към онзи момент. След двугодишен процес и преминаване през редица съдебни инстанции, се стига до Конституционния съд, който през септември 2019 г. се произнася, че при определени обстоятелства може да се стигне до асистирано самоубийство. Така се стига и до оневиняването на Марко Капато.
Следват 14 случая на асистирано самоубийство в Италия, при които има позоваване именно на решението на Конституционния съд, произнесено във връзка с процеса срещу Марко Капато и смъртта на диджей Фабо.
Либера беше 14-ият случай. При нея обаче имаше една особеност. Състоянието й беше толкова тежко, че тя не беше в състояние да си бие сама инжекция с летална субстанция. Това забави нещата с близо две години, през които тя настояваше за помощ в тази насока. В тези усилия Либера беше подпомагана отново от фондацията „Лука Кошони“, припомня АНСА.  В крайна сметка Либера получи възможност да изпълни желанието си благодарение на Италианския съвет за научни изследвания, който разработи специално за нея устройство, което й е позволило да задейства с помощта на окулярно движение механизъм за интравенозно вливане на субстанция, която да сложи край на живота й, посочва АНСА.
В предсмъртното си писмо Либера казва, че битката й е била трудна, но се надява, че тя няма да е напразна и че тя ще проправи път към легализирането чрез закон за евтаназията и на асистираните самоубийства в страната. Либера добавя, че не пожелава на никого да трябва да чака две години за едно право, което вече му принадлежи. „Никой не трябва да бъде принуден да се бори толкова дълго за онова, което трябва да му бъде гарантирано“, казва Либера.
Партиите в управляващата коалиция в Италия представиха преди време законопроект, целящ да се сложи край на законодателния вакуум относно евтаназията и асистираните самоубийства, но осезаем напредък на работата по него в парламента засега не е констатиран.