Наложи се да изчакаме 10 дни след изборното поражение на унгарския премиер Виктор Орбан, преди Будапеща да отстъпи и да вдигне ветото си над заема от 90 милиарда евро за Киев, както и над санкциите срещу Москва, пише френският в. "Експрес". Сума - необходима на Украйна, за да издържи войната на изтощение.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви вчера в социалните мрежи, че деблокирането на заема е "правилният сигнал при настоящите обстоятелства", който показва подкрепа за Украйна и оказва натиск върху Русия, отбелязва в. "Вашингтон пост".
"Украйна изпълнява задълженията си в отношенията с Европейския съюз - дори по такива чувствителни въпроси като експлоатацията на петролопровода "Дружба", добави той. "Очакваме, че европейската страна също ще предостави необходимото за реалната защита на човешкия живот и за напредъка на пълната европейска интеграция на Украйна."
"Прощалният подарък на Орбан", гласи оценката, изразена в заглавието на редакционната статия на френския в. "Алзас".
"Унгарският премиер Виктор Орбан, който е в последните си дни на този пост, докато очаква да предаде щафетата на победителя от последните избори, Петер Мадяр, приключва своето управление, като слага край на конфликта, изправил го срещу ЕС. След четири месеца на напрежение Унгария най-накрая оттегли ветото си върху отпускането на заем от 90 милиарда евро за Украйна, както и върху гласуването на нов пакет от санкции срещу Русия", пише "Алзас".
Но това не е истински прощален подарък, защото в замяна Орбан получи това, което искаше от самото начало - подновяване на доставките на руски петрол за неговата страна през газопровода "Дружба", преминаващ през украинска територия и повреден през януари от руски удар. Досегашният унгарски премиер обвиняваше Киев - може би погрешно - че се бави с ремонта.
Резултатът е една последна победа за Орбан - но също така и за Зеленски, подчертава френският вестник. Украйна изпитва отчаяна нужда от този заем, за да помогне на разбитата си от войната икономика.
В същото време това е успех и за Русия, която подновява доставките си за Унгария и Словения - за които получава пари, финансиращи войната срещу Украйна. Петролопроводът "Дружба" е изключен от обхвата на европейските санкции срещу руската енергетика, докато се очаква централноевропейските страни "да намерят алтернативи".
Петер Мадяр е обещал "да диверсифицира" унгарските източници на снабдяване, но смята, че засега не може да се лиши от руските горива. Предстои да видим доколко новият лидер ще си сътрудничи с ЕС - вече е ясно, че не е особено настроен да подкрепя Киев, но в момента се очаква позицията му по въпроси като общата отбрана и енергетиката.
От 1 май Русия ще преустанови доставките на казахстански петрол за Германия по нефтопровода "Дружба", официално - поради технически причини, пише френският в. "Уест Франс".
Въпреки че Берлин уверява, че енергийната му сигурност няма да бъде застрашена, това решение идва на фона на силни напрежения в доставките. Отмяната на унгарското вето ще позволи на европейските лидери, които се събират днес и утре в Кипър, да се концентрират върху обсъждането на кризата в Близкия изток и покачването на цените на енергията, свързани с Ормузкия проток.
На фона на това дискусиите относно бъдещия европейски бюджет за периода 2028–2034 г. се очертават като трудни, в контекста на финансови ограничения и нарастваща политическа несигурност, отбелязва френското издание.
Икономистите заявиха, че без заема от ЕС Украйна може да започне да изпитва недостиг на средства още през юни. Комисарят по икономическите въпроси на блока, Валдис Домбровскис, заяви във вторник, че първото плащане вероятно ще бъде направено в края на май или в началото на юни, пише британският в. "Гардиън".
Не се очаква Украйна да възстанови парите от собствени средства, като капиталът ще бъде дължим едва когато Русия започне да плаща репарации след края на войната – потенциално използвайки приблизително 210 млрд. евро от активите на централната си банка, замразени в ЕС. Схемата беше разработена миналата година като начин за използване на замразените руски средства, за да се помогне на Украйна, без всъщност да се конфискуват парите – ход, който Белгия и няколко други държави-членки на ЕС смятат за рискован от правна гледна точка.
Освен това 20-ият пакет санкции на ЕС срещу Москва включва допълнителни морски и енергийни ограничения, целящи да ограничат способността на Русия да изнася петрол, както и мерки срещу финансовия сектор и търговски и промишлени забрани. Към списъка от 600 кораба, на които е забранено да влизат в пристанищата на ЕС, ще бъдат добавени още над 40 кораба. Въвежда се и всеобхватна забрана върху услуги като застраховане, брокерство и техническо управление, свързани с транспорта на руски петрол.
Около 120 физически и юридически лица, включително 20 руски регионални банки, са добавени към списъка със санкции, като забраните за пътуване и транзакции, както и замразяването на активи, имат за цел да затруднят вътрешните и трансграничните разплащания на руските предприятия.