Действията на българските власти и ЕС в навечерието на предсрочните избори са подействали разубеждаващо, според Христо Грозев

Гордея се, че България потърси подкрепа от ЕС за предсрочните избори за Народно събрание на 19 април, каза днес разследващият журналист Христо Грозев в изслушване пред евродепутатите от специалната комисия на Европейския парламент за защита на демокрацията. Евродепутатите от комисията обсъдиха опитите за външна намеса в изборите у нас.
По думите на Грозев предприетите от България действия в навечерието на изборите са невиждани в Централна и Източна Европа, и са подействали разубеждаващо. Това това личи от прехванати вътрешни съобщения, уточни той.
Според него преди изборите е имало оправдани очаквания за "румънски сценарий", при който един кандидат получава вълна от подкрепа през една социална мрежа. Грозев отбеляза, че това у нас не се е случило, макар да е имало опити за влияние през онлайн платформите. Той посочи, че във "Фейсбук" профили, познати с разпространението на проруска пропаганда, са били преименувани преди изборите, за да запазят влиянието си и да разпространяват мнения, свързани с кандидатите. Грозев уточни, че въпреки внесените сигнали, Централната избирателна комисия (ЦИК) не е взела отношение по тези случаи. По неговите думи три партии са показали съгласувано предизборно поведение - "Прогресивна България", ДПС-Ново начало и "Има такъв народ". 
По думите на Грозев главната цел на опитите за външна намеса в изборите у нас е била създаването на усещания, а не разпространение на дезинформация. Тази година Русия избра нов подход - да представя действията на ЕС като цензура и намеса, уточни той. Грозев добави, че в България има усещане за безнаказаност на словото, въпреки че не всяко изказване попада в рамките на европейското законодателство.
Служебният заместник-министър на външните работи Велизар Шаламанов посочи, че не са били установени сериозни инциденти, свързани с опити за външна намеса в парламентарните избори. Нашата цел беше сдържане, каза той. По неговите думи са били забелязани ограничени кибератаки само в последните часове преди края на изборния ден. Шаламанов препоръча занапред в това отношение да има по-тясна съгласуваност в действията между Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии и ЦИК.