Дейвид Лами подкрепя, а Шолц е против предложеното от Тръмп за увеличение на разходите за отбрана на страните от НАТО

Сигурността на Европа „е изложена на много големи рискове“ и новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп е прав, когато казва, че страните членки на НАТО трябва да увеличат военните си разходи, заяви днес британският външен министър Дейвид Лами, цитиран от Асошиейтед прес.
Министърът добави, че „мирът след Студената война наистина е приключил“.
„Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс просто са прави, когато казват, че Европа трябва да направи повече, за да защити собствения си континент. Недалновидност е да се преструваме, че е вярно обратното, след като Русия е в настъпление“, заяви Лами по време на реч в Лондон, в която изложи подхода на лявоцентристкото лейбъристко правителство към външната политика, наречен от него „прогресивен реализъм“.
Лами каза, че хората често го питат кога световните дела ще се нормализират и „моят отговор е, че няма да се нормализират. Бъдещата сигурност на Европа е изложена на много големи рискове.“
От години Тръмп изразява скептицизъм по отношение на НАТО, като открито поставя под въпрос значението на пакта, който определя американската външна политика от десетилетия, и заплашва да не защитава членовете, които не изпълняват целите за разходи за отбрана.
Тази седмица Тръмп заяви, че страните от НАТО трябва да изразходват поне 5 процента от своя БВП за отбрана, което е повече от сегашната цел от 2 процента. Той също така посочи, че не изключва използването на военна сила за поемане на контрола над Гренландия - автономна територия на Дания, която също е член на НАТО. Великобритания изразходва 2,3 процента от БВП за отбрана и заявява, че ще ги увеличи до 2,5 процента.
Лами заяви, че макар непредсказуемостта и „интензивността на реториката“ на Тръмп да са част от неговия стил, „можем да се ръководим не само от реториката и езика, но и от действията му като президент“.
Министърът добави, че не вярва, че Тръмп ще завладее Гренландия, и отбеляза, че по време на първия мандат на Тръмп са били изразени опасения за бъдещето на НАТО.
„И се оказа, че Алиансът не е бил застрашен. Днес той е по-уверен, с повече членове, с по-високи разходи за отбрана“, каза Лами.
Лами е споменавал приятелството си с Ванс, бъдещия вицепрезидент на САЩ, и е начело на усилията на британското правителство да установи добри отношения с близкото обкръжение на Тръмп, посочва АП.
Германският канцлер Олаф Шолц се противопостави днес на искането на Тръмп държавите членки на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5 процента от БВП, като подчерта, че това са „много пари“ за германския бюджет, предаде Франс прес.
„Смятам, че е по-добре да се съсредоточим върху пътя, за който НАТО се е договорило отдавна“, каза още Шолц пред новинарския сайт „Фокус онлайн“. Настоящите правила на НАТО изискват членовете да изразходват поне 2 процента от своя БВП за отбрана, посочва АФП.
Според изчисленията на канцлера, преминаването към целта на Тръмп би означавало да се отделят 200 млрд. евро годишно за разходи за отбрана, в сравнение с планирания за тази година федерален бюджет, чиято разходна част възлиза на около 490 млрд. евро.
„Това са много пари“, заяви Шолц пред „Фокус онлайн“.
През 2024 г. германските военни разходи за първи път достигнаха границата от 2 процента от БВП - правило, определено от НАТО през 2014 г. след анексирането на Крим от Русия.
Това се дължи по-специално на специалния фонд от 100 млрд. евро, за създаването на който Шолц взе решение няколко дни след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., за превъоръжаване на страната и модернизиране на армията ѝ.
След изчерпването на този пакет обаче Германия ще трябва да намери още милиарди евро, за да поддържа нивото на германските разходи за отбрана на 2  процента от БВП.
„Германия трябва да направи повече за сигурността, в това няма никакво съмнение“, отбеляза Шолц пред „Фокус онлайн“.
 „И ние ще трябва да гарантираме това в бъдеще и по устойчив начин. Това е наистина огромна промяна в сравнение с миналото“, добави германският канцлер, който се надява да бъде преизбран на парламентарните избори на 23 февруари.