До каква степен войната на САЩ и Израел с Иран застрашава възхода на изкуствения интелект?

Повече от три години изкуственият интелект (ИИ) подкрепя световната търговия и инвестиции и тласка фондовите пазари от САЩ до Азия до рекордни върхове, отбелязва „Файненшъл таймс“. Инвеститорите са вложили трилиони долари в технологията, едно от най-енергоемките изобретения досега, при условие че има достатъчно енергийни запаси и стройна производствена линия за чипове, която трябва да пресече повече от 70 граници, преди да достигне до крайния потребител. 
Но войната на САЩ и Израел с Иран разкри слабостите във веригата за доставки на ИИ. Първо, източноазиатските държави, които са в основата на световното производство на полупроводници, са изправени пред сериозни енергийни сътресения. 
Южнокорейските „Самсунг Електроникс“ (Samsung Electronics) и „Ес Кей Хайникс“ (SK Hynix) доминират в производството на чипове за памет, като заедно представляват дял от 80% от високоскоростната памет и близо 70% от динамичната памет. Те захранват системи с ИИ и облачни центрове за данни, както и смартфони и автомобили. Тайванската Ти Ес Ем Си (TSMC) произвежда 90% от съвременните полупроводници и почти всички висок клас чипове с ИИ, проектирани от „Енвидиа“ (Nvidia), компанията с най-висока пазарна стойност в света. Както Южна Корея, така и Тайван зависят от изкопаемите горива за енергия, които почти изцяло идват от внос, най-вече през Ормузкия проток. Тайпе разчита на Близкия изток за повече от една трета от нуждите си от втечнен природен газ. 
Азиатската индустрия, свързана с производството на чипове, също е зависима от Близкия изток за доставки на химикали. Около една трета от световните доставки на хелий, страничен продукт от преработката на природен газ, който се използва за охлаждане на силициеви пластини, идва от Катар. Южна Корея и Тайван получават по-голямата част от хелия си от страната от Персийския залив, която е доминиращ доставчик на този трудно заменим химичен елемент. Приблизително половината от доставяната по море сяра, елемент, използван за почистване на чипове, преминава през пролива. Дори преди да избухне войната, доставките на сяра бяха ограничени поради голямото търсене от технологичната и електромобилната индустрия. 
Мъртво море е и най-големият източник в света на бром, химикал, който помага за нанасянето на образци върху силициевите пластини. Южна Корея внася почти всичките си доставки от Израел. Освен това конфликтът може да промени икономиката на центровете за данни. В САЩ, където хиперскалиращите компании (компании с големи центрове за данни, предоставящи облачни технологии) се очаква да похарчат 650 милиарда щатски долара за инфраструктура с изкуствен интелект тази година, като близо 75% от планираната локална енергия идва от природен газ. Но американските износители на втечнен природен газ бързат да продават доставките си в Европа и Азия, където поради недостиг могат да налагат по-високи цени. Това ще повиши цената на енергията в САЩ. 
Електричеството представлява приблизително половината от оперативните разходи на центровете за данни. 
Доставките на чипове вече са изправени пред забавяния поради пречки във въздушния и морския транспорт. Например, товарното подразделение на „Катай пасифик“ (Cathay Pacific), което обработва приблизително 30% от световния транспорт на пластини, има ограничен достъп до регионалния си хъб в Дубай. 
И накрая, оценките на технологичните компании може да бъдат подложени на по-голям натиск, тъй като несигурността продължава и инвеститорите все повече отчитат по-високата инфлация, по-високите лихвени проценти и по-дългите прекъсвания на доставките.
Засега запасите от енергия и стоки ще осигурят буфер по цялата верига на доставки. Според съобщенията южнокорейските производители на чипове разполагат със запаси от хелий за около шест месеца. Тайван е осигурил над половината от нуждите си от втечнен природен газ до края на месец май. 
Колкото по-дълго Ормузкият проток остане затворен, толкова по-сериозни ще бъдат последиците. Една пета от световния петрол и втечнен природен газ се превозват по този морски път. Ако конфликтът продължи, цените на чиповете ще се повишат рязко, тъй като производителите рационализират доставките си и се конкурират за по-ограничени доставки. В крайна сметка производството може да бъде спряно. В САЩ повишените разходи за енергия биха направили настоящите и бъдещите центрове за данни по-малко жизнеспособни. Оценките на високотехнологичните компании ще се понижат и дългът, обезпечен с активи, свързани с ИИ, ще бъде изложен на риск. Още преди конфликта инвеститорите се притесняваха, че компаниите харчат прекалено много за изкуствен интелект.
„Няма начин САЩ да заменят петрола и природния газ от пролива в какъвто и да е срок, който избягва глобална рецесия“, каза Марко Папич, главен стратег в „Би Си Ей Рисърч“ (BCA Research), компания, извършваща услуги в сферата на финансите. 
„Според мен САЩ, Израел и Иран имат време до средата на април, за да приключат военните действия и да започнат да връщат корабоплаването през Ормузкия проток, или в противен случай светът ще види първото си прекъсване на веригите за доставки след КОВИД 19“, смята Папич. 
Но дори и конфликтът да приключи утре, веригата за доставки на ИИ ще се нуждае от време, за да се възстанови. 
Катарски представители заявиха, че атаките миналата седмица са причинили щети с дълготрайни последици на завода за втечнен природен газ в индустриалния център Рас Лафан, най-големия в света, който е спрял производството си от 2 март поради удари с дронове. Въпреки това ще са необходими четири до пет седмици, за да може Катар да възобнови производството на газ и хелий от своите заводи, казва Фил Корнблът, основател на консултантската компания „Корнблът Хелиум“ (Kornbluth Helium). 
„Ще са необходими още два до три месеца след това, за да се възстанови веригата за доставки на хелий до състоянието ѝ преди кризата“, добави той. 
В Персийския залив иранските атаки ще намалят привлекателността на региона като средоточие за центрове за данни, докато националните суверенни фондове биха могли да пренасочат планираните инвестиции в изкуствен интелект към местните нужди за сигурност. 
Иранският режим, ако оцелее, също така знае, че протокът може да бъде използван като оръжие всеки път, когато напрежението със САЩ или Израел се завърне, и че това може да подкопае добива на петрол и газ и производството на чипове. 
Влиянието на войната в Иран върху съседните страни в Близкия изток също повдига въпроси относно бъдещето на изграждането на центрове за данни и цифрова инфраструктура в региона, посочва американското издание Си Ен Би Си.
Съгласуваният стремеж на правителствата в Близкия изток да привлекат международни инвестиции, и да се откажат от Китай, за да успокоят администрацията на САЩ, даде плодове. Големи технологични компании като „Енвидиа“ (Nvidia), „Оракъл“ (Oracle), „Майкрософт“ (Microsoft) и „ОупънЕйАй“ (OpenAI) обявиха напоследък свои проекти в региона.
Вълната от ответни атаки на Иран беше насочена към центровете за данни на съседите му и причини прекъсвания в банковите, разплащателните, корпоративните и потребителските услуги още през първата седмица на конфликта.
Засиленият контрол върху сигурността в Близкия изток, ако конфликтът продължи да влияе върху по-широкия регион, може да доведе до „промяна в това къде ще бъде следващата вълна от инвестиции“, каза Патрик Мърфи, изпълнителен директор на геополитическото звено на холдинговата компания „Хилико Глобъл“ (Hilco Global).
„Ако геополитическият риск в Персийския залив продължи да нараства, компаниите могат да ускорят проекти на места като Северна Европа, Индия или Югоизточна Азия, където енергийните доставки, регулаторните рамки и условията за сигурност са по-предсказуеми“, предвижда Мърфи. 
Въпреки че компаниите няма да започнат да се надпреварват да изтеглят активи от региона и биха могли, в случай на краткотраен конфликт, да продължат да разполагат активи с настоящите си темпове, планирането на различни сценарии ще тежи на инвестиционните комитети и съвети.
Вместо да напускат региона, компаниите биха могли да предприемат стъпки за забавяне на разполагането на нови капитали или да спрат планираните партньорства, каза Тес де Бланк-Ноулс, старши директор в мозъчния тръст „Атлантически съвет“. 
Секторът на ИИ, и по-специално инвестициите в центрове за данни, по същество крепи американската икономика, като представлява 39% от растежа на БВП на САЩ през първите три тримесечия на миналата година според Банката на Федералния резерв в Сейнт Луис. Войната в Иран може да застраши този растеж по няколко начина, които американското издание „Тайм“ анализира. 
Пол Кедроски, инвеститор и научен сътрудник в Института за цифрова икономика към Масачузетския технологичен институт, казва пред „Тайм“, че началото на войната го е направило „значително по-обезпокоен от системните икономически рискове, свързани с ИИ, защото „последствията са неизвестни по отношение на това как тя се отразява на тази силно взаимосвързана енергийна и информационна мрежа“. 
Кедроски смята, че много центрове за данни може да не усетят незабавно увеличение на разходите, тъй като повечето от тях все още се намират в САЩ, което ги прави по-изолирани от тези директни сътресения. 
Миналата година САЩ и арабски страни като ОАЕ обявиха големи планове за масивно изграждане на центрове за данни. Но продължителна война в региона може да усложни тези строителства, правейки ги твърде рискови или скъпи. 
Фън Ки Ю, преподавател по енергийно системно инженерство в университета Корнел, е посетил ОАЕ преди няколко месеца. Според него дори преди войната е имало предизвикателства пред изграждането на центрове за данни в Близкия изток, най-вече по отношение на потреблението на вода. Сега основното предимство, което Близкият изток е имал, евтиният и надежден достъп до привидно неограничена енергия, вече не е сигурно. 
„В краткосрочен план много компании вероятно ще го преоценят“, казва Ю.
Войната в Иран също така тежи на частната кредитна индустрия, която финансира голяма част от изграждането на центрове за данни, и наскоро се разклати под натиска на „SaaS-апокалипсиса“, (Software as a Service – Софтуер като услуга, ИИ намалява значително разходите по разработването му, което застрашава традиционните бизнес модели). Инвеститорите се притесняваха, че изкуственият интелект ще застраши финансовата устойчивост на софтуерните бизнеси. Някои частни кредитни фирми дори наложиха ограничения, за да спрат оттеглянето на инвеститорите. 
Кедроски посочи, че когато инвеститорите бягат на по-сигурно място, „това намалява количеството капитал, наличен за инвестиране в капиталови разходи, свързани с ИИ. Така че има дълга верига от събития.“ 
И накрая, съществува макроикономическият риск, че масовото покачване на цените на петрола може да доведе до общо покачване на инфлацията. И ако централните банки решат да повишат лихвените проценти, за да се борят с тази тенденция, компаниите може да решат да затегнат коланите, като се откажат от скъпи инвестиции в мащабни проекти като ИИ. 
Журналистът от списание „Тайм“ Андрю Чоу прави аналогия с последствията от нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. В книгата си „Криптомания“ той описва как подобна динамика тогава смазва криптоиндустрията. 
Икономистът и автор Ричард Букстейбър написа в статия в „Ню Йорк Таймс“, че концентрацията на фондовия пазар в акции на компании с изкуствен интелект е „безпрецедентна и опасна, защото означава, че шок за която и да е от тези компании може да се разпространи по целия пазар, вместо да бъде абсорбиран от него.“
Кедроски е съгласен със статията. 
„Той прави правилните забележки по отношение на потенциала за нови видове системен риск, не само заради частния кредит, но и заради взаимосвързания характер на случващото се“, казва той. 
„Но както всички подобни неща, и това ще бъде игнорирано, докато не се окаже очевидно“, заключи експертът. 
Тези рискове биха могли да бъдат преувеличени, особено ако войната приключи бързо. Компаниите с изкуствен интелект процъфтяват в момента, като „Антропик“ (Anthropic) удвои прогнозирания си темп на приходи от края на миналата година. Докато рисковите активи обикновено са най-засегнати от сътресенията, е възможно секторът да се насочва към „съществена“ територия и може да не се сблъска с голямо намаляване на инвестициите. 
„Блумбърг“ съобщи, че войната е накарала някои трейдъри да използват ИИ още повече, за да осмислят въздействието на войната върху пазарите. 
„Вижте колко мощни са тези модели на изкуствен интелект и колко бързо се възприемат. Търсенето очевидно расте, не спира заради този конфликт“, подчертава Ю.
Той посочи, че макар въздействието на войната върху цените на енергията да може да забави растежа на центровете за данни в краткосрочен план, тя би могла също да тласне компаниите към чисти енергийни източници, като слънчева и вятърна енергия, и към по-ефективни методи за охлаждане. 
„Моето мнение е, че компаниите вероятно ще бъдат по-селективни“, казва професорът, „но не непременно по-малко ангажирани.“ 
Най-важното е, че центровете за данни, които захранват бума на изкуствения интелект, вече източник на милиарди долари капиталови разходи, ще усетят силно ценовия шок на чиповете за памет, смята „Форбс“. Компании като „ОупънЕйАй“ (OpenAI) и „Антропик“ (Anthropic) отчитат нарастващи приходи, но те все още не са достатъчни, за да покрият разходите. Сега разходите са напът да станат още по-високи. 
Не очаквайте тази криза да бъде краткотрайна, пише изданието. Иран има значителни лостове въпреки намаления си военен капацитет. Чрез война с дронове страната спря корабоплаването. Не е нужно да се сблъсква директно с Военноморските сили на САЩ, а разходите ѝ са малка част от това, което правят САЩ. Не е ясно колко дълго Техеран може да издържи, но в момента не изглежда да се вижда непосредствен край.