Докато Индия гласува, в социалните мрежи се разпространява дезинформация

Боливудските звезди рядко се изказват по политически въпроси, така че видеоклиповете, в които две знаменитости критикуват индийския министър-председател Нарендра Моди и подкрепят основната опозиция срещу него - партия "Индийски национален конгрес" - със сигурност щяха да станат популярни.
Но клиповете с едни от най-известните актьори Амир Хан и Ранвир Сингх бяха фалшиви, генерирани от изкуствен интелект, и бяха още един пример за неверни или подвеждащи твърдения, които се разпространяват в интернет с цел да повлияят на изборите в Индия. И двамата актьори подадоха жалби в полицията, но подобни действия не са достатъчни, за да спрат потока на такава дезинформация. 
Напоследък в интернет в Индия се разпространяват твърдения, в които се посочват неверни данни за гласуването, неподкрепени с доказателства твърдения, че изборите ще бъдат фалшифицирани, и призиви за насилие срещу индийските мюсюлмани.
Изследователи, които следят дезинформацията и речта на омразата в Индия, казват, че слабото прилагане на собствените им политики от страна на технологичните компании е създало идеални условия за вредно съдържание, което може да изкриви общественото мнение, да подтикне към насилие и да накара милиони избиратели да се чудят на какво да вярват.
"Неразбиращият или обикновеният потребител няма представа дали това е някой, отделна личност, която споделя мислите си от другата страна, или е бот?", заяви пред Асошиейтед прес 49-годишната Реха Сингх. Сингх каза, че се притеснява, че алгоритмите на социалните медии изкривяват представата на избирателите за реалността. "Така че вие сте пристрастни, без дори да го осъзнавате", каза тя.
В година, наситена с важни избори, се откроява мащабният вот в Индия. Най-многолюдната страна в света, в която се говорят десетки езици, може да се похвали с най-голям брой потребители на "УотсАп"(WhatsApp), както и с най-голям брой абонати в "ЮТюб" (YouTube). На изборите, които продължават до юни, имат право да гласуват близо един милиард гласоподаватели.
Технологични компании като "Гугъл"(Google) и "Мета"(Meta) - собственика на Фейсбук, "УотсАп" и "Инстаграм"(Instagram) - заявяват, че работят за борба с лъжливо или изпълнено с омраза съдържание, като същевременно помагат на избирателите да намерят надеждни източници. Но изследователи, които отдавна следят дезинформацията в Индия, казват, че обещанията им звучат кухо след години на неуспешно прилагане на законодателството и подходи, които не отчитат езиковото, религиозното, географското и културното многообразие на Индия.
Като се имат предвид мащабите на Индия и нейното значение за компаниите в сферата на социалните мрежи, може да се очаква по-голямо внимание, казват изследователите на дезинформацията, които се занимават с Индия.
"Платформите печелят пари от това. Те се възползват от това, а цялата страна плаща цената", казва Ритумбра Мануви, професор по право в университета в Гронинген, Нидерландия. Мануви е ръководител на "Лондонска история" - организация на индийската диаспора, която миналия месец свика протест пред лондонските офиси на "Мета".
Проучване на тази и на друга още една организация - "Индия сивил уоч интернешънъл" (India Civil Watch International) - установи, че "Мета" допуска политически реклами и публикации, които съдържат антимюсюлманска реч на омразата, хиндуистка националистическа риторика, женомразки публикации за жени кандидати, както и реклами, насърчаващи насилието срещу политически опоненти.
В началото на тази година рекламите са били видени повече от 65 милиона пъти за 90 дни. Заедно те са стрували повече от 1 милион долара.
"Мета" защитава работата си по глобалните избори и оспорва констатациите на изследването за Индия, като отбелязва, че е разширила работата си с независими организации за проверка на факти преди изборите и има служители по целия свят, готови да действат в случай че платформите ѝ бъдат използвани за разпространение на дезинформация. Ник Клег, президент по глобалните въпроси на "Мета", заяви за изборите в Индия: "Това е огромно, огромно изпитание за нас."
"Имаме месеци, месеци и месеци подготовка в Индия. Имаме екипи, които работят денонощно. Имаме проверители на факти на няколко езика, които работят в Индия. Имаме също 24-часова система за реагиране и решаване на проблемни ситуации", каза той в интервю за АП наскоро.
"ЮТюб" е друга проблематична платформа за дезинформация в Индия, твърдят експерти. За да проверят доколко тази платформа за споделяне на видео се справя с прилагането на собствените си правила, изследователи от организациите с нестопанска цел "Глоубъл уитнес"(Global Witness) и "Аксес нау"(Access Now) създадоха 48 фалшиви реклами на английски, хинди и телугу с невярна информация за гласуване или призиви за насилие. В една от тях се твърди, че Индия е увеличила възрастта за гласуване на 21 години, въпреки че тя все още е 18, докато в друга се казва, че жените могат да гласуват с текстово съобщение, въпреки че не могат. В трета се призовава за използване на сила в избирателните секции.
Когато "Глоубъл уитнес" представи рекламите на "ЮТюб" за одобрение, отговорът беше разочароващ, казва Хенри Пек, следовател в "Глоубъл уитнес". "ЮТюб не предприе действия по нито една от тях" и вместо това одобри рекламите за публикуване, допълва той.
"Гугъл", собственикът на "ЮТюб", разкритикува изследването и отбеляза, че разполага с множество процедури за засичане на реклами, които нарушават правилата му. "Глоубъл уитнес" е премахнала рекламите, преди да бъдат забелязани и блокирани, заяви компанията.
"Нашите правила изрично забраняват реклами, съдържащи очевидно неверни твърдения, които биха могли да подкопаят участието или доверието в изборите, което прилагаме на няколко езика в Индия", се казва в изявление на "Гугъл". Компанията също така отбеляза партньорствата си с групи за проверка на фактите.
Изкуственият интелект (ИИ) е най-новата заплаха тази година, тъй като напредъкът в програмите прави по-лесно от всякога създаването на реалистични изображения, видео или аудио. Дълбоките фалшификати (т. нар. "дийп фейк" - бел. ред) с изкуствен интелект се появяват на избори по целия свят - от Молдова до Бангладеш. 
Сентил Наягам, основател на стартъп за изкуствен интелект, наречен "Мюониъм Ей Ай" (Muonium AI), смята, че има нарастващо търсене на дълбоки фалшификати, особено на политици. В навечерието на изборите той е получил няколко запитвания за създаване на политически видеоклипове с помощта на ИИ. "Без съмнение има пазар за това", казва той.
В някои от фалшификатите, които Наягам създава, са изобразени мъртви политици и не трябва да се приемат сериозно, но други дълбоки фалшификати, които се разпространяват онлайн, могат да заблудят избирателите. Това е опасност, която самият Моди изтъква.
"Трябва да образоваме хората за изкуствения интелект и дълбоките фалшификати, за това как те работят и какво може да направи", казва Моди. 
Министерството на информацията и технологиите на Индия нареди на компаниите за социални мрежи да премахват дезинформацията, особено дълбоките фалшификати. Експертите обаче казват, че липсата на ясна регулация или закон за изкуствения интелект и дълбоките фалшификати затруднява справянето с тях, оставяйки на избирателите да определят кое е вярно и кое е измислица.
Анкита Джасра, която е на 18 години и гласува за пръв път, казва, че тези несигурност може да я затрудни да разбере на какво да вярва.
"Ако не знам дали това, което се казва, е вярно, не мисля, че мога да се доверя на хората, които управляват страната ми", каза тя.
(БТА)
(Пламен Йотински)