Дъщерята на носителката на наградата “Сахаров” Ана Корина Соса пред БТА: Никой не може да ни отнеме свободата на мисълта

Никой не може да ни отнеме свободата на мисълта, заяви в интервю за БТА Ана Корина Соса - дъщеря на лидерката на демократичните сили на Венецуела Мария Корина Мачадо. Този вторник (17 декември) тя ще получи от името на майка си наградата “Сахаров” за 2024 г. Церемонията ще се проведе в Европейския парламент в Страсбург. 
През 2023 г. Мария Корина Мачадо бе избрана за кандидат за президентските избори на венецуелската опозиция от името на „Демократична платформа за единство“, но по-късно беше дисквалифицирана от Националния избирателен съвет, който е контролиран от политическия режим в страната. Едмундо Гонсалес Урутия я замени като кандидат за президент от „Демократична платформа за единство“. В условия на протести и политически репресии Мачадо трябваше да се укрие поради опасения за живота си. Тя продължава да е в неизвестност и до днес. 
Следва интервюто, което Ана Корина Соса даде за БТА в ЕП в Страсбург. 
Какво означава наградата за майка Ви?
Наградата е много голяма чест. Това е признание за нейната битка, но и за това, което правим като страна. И има много специално значение за свободата на мисълта. Ние, народът на Венецуела, много добре знаем, че свободата да се изразяваме свободно, ни бе отнета, дори физическата свобода ни бе отнета от този режим. Никой обаче не може да ни отнеме свободата на мисълта. И точно това е, което все още ни държи на крака, което ни помага да вървим напред към по-светлото бъдеще, което всички ние заслужаваме и за което гласувахме през юли. 
Каква е цената на свободата в днешно време?
Много зависи какво точно имате предвид под свобода. За Венецуела тя има наистина висока цена. Знаете, че се намираме в много тежка хуманитарна криза. Хиляди хора са вкарвани в затвора след изборите през юли. Говорим за жени, деца, възрастни хора, които са измъчвани, държани с при нечовешки условия, откъснати от семействата им, отказва им се правото на справедлив процес. Така че в този смисъл цената е много висока. Но за нас като нация това е пробуждане, събуди най-добрата част от нас. Обединяваме се, въпреки различията – политически, етнически или идеологически – ситуацията ни сплоти и станахме едно цяло. Мисля, че сега се намираме на по-добро място и гледаме към бъдещето. 
Ще стане ли майка Ви видима отново? Виждали ли сте я или само разговаряте с нея?
Само говорим. Тя се крие от повече от три месеца във Венецуела. Аз нямам възможност да се прибера у дома. Не знам къде е и дали ще я видя отново. Но тя говори с хората на Венецуела  всяка неделя, изпраща съобщения на надежда, за да я почувстват хората по-близо. Правителството непрекъснато ни пита къде е тя, какво се случва, развиват теории, че е напуснала страната, което е лъжа. Знаят, че е лъжа. Тя го казва: “Аз съм тук, във всеки дом, с моите хора, борим се заедно”. Тя няма да напусне Венецуела скоро. Аз лично чакам 10 януари, когато президентът, който избрахме, ще поеме поста и тогава тя ще бъде до него.
Не се ли страхувате?
Разбира се, че се страхувам. Тревожа се за нейната безопасност и споделям това чувство с всяко семейство във Венецуела. Ние всички трябва да живеем с мисълта на какви брутални неща е способно това правителство и какви вече е причинило на нашите семейства. Така че, да, тревожа се за нейната безопасност. Но съм уверена, че можем да победим в тази ситуация, че тя ще е в безопасност и ще се върна с нея много скоро. Надявам се. 
Какво очаквате от международната общност до десети януари – очаквате ли подкрепа?
Да, абсолютно. Венецуелският народ вече направи каквото трябваше – излезе и упражни правото си на глас, въпреки обстоятелствата. Хората бяха доста категорични срещу правителството – 70 процента от гласовете бяха срещу Николас Мадуро. Световните правителства трябва не само да признаят, че е имало изборен процес, но да признаят Едмундо Гонсалес като президент на Венецуела. Той е президентът, за когото гласувахме. Милиони хора на Венецуела го направиха. Тази кауза за Венецуела е световна кауза. Да защитиш независимостта на нациите и бъдещето на либералните демокрации, така че трябва да очакваме повече от всички правителствта.
Какво очаквате да се случи на 10 януари?
Това е много труден въпрос. Всеки ден във Венецуела в момента се равнява на година. Всичко може да се случи и ние трябва сме готови – екипът е готов за това. Мисля, че и народът на Венецуела е готов за това. Така че, каквото и да стори правителството - ние ще устоим, ще продължим напред и ще направим така, че гласовете ни да се чуват и да имат значение на 10 януари.